Майсторите на желязо

— Важното е, когато бъдем призовани, да правим онова, което е необходимо за Федерацията и за Първото семейство. Така както ти ми помогна тази вечер. Това няма да бъде забравено. Всъщност може би ще те помоля отново за помощ. Стив е много находчив младеж, но може би няма да може да се върне тук цял и невредим без наша помощ. Така че запомни — разчитам на теб.

— Да, сър. Благодаря ви, сър. Ще направя каквото мога.

— Сигурен съм. Хората отвън ще ти дадат специален номер да се обадиш, ако „чуеш нещо“ от Стив. — Той я потупа по гърба и я съпроводи до въртящата се врата. — Сега се върни в колежа. О, и, хм… поздравления за високите ти оценки. Продължавай да работиш все така.

Карлстром натисна бутона и цилиндричната кабина се завъртя и отнесе Роз в съседния кабинет. Двамата сътрудници станаха от столовете си да я посрещнат.

Глава 9

Роз?

Стив се събуди с името на сестра си на уста; ноздрите му се изпълниха с миризма на сапун от косата й. За част от секундата той беше убеден, че тя е в тъмната стая с него. Или че току-що е излязла. После тази увереност бавно изчезна. Беше само сън, нищо повече. Той потрепери, бързо придърпа меката завивка, изплъзнала се от голото му тяло, и се сви под нея.

Учудващо как умът можеше да създаде умствена картина така истинска, сякаш я вижда с отворени очи, картина, отговаряща на действителността до най-малки подробности. Умът може да те изправи лице в лице с хора, с които можеш да говориш, да се протегнеш и да ги пипнеш, да ги прегърнеш. Сънят не само позволява да изпиташ същите емоции, но и същите усещания като буден: вкусът и влажната мекота на устните, електрическото вълнение на кожата под пръстите ти, нежната, обгръщаща топлина при сливането на телата.

Дали спящите им умове сънуваха същите сънища? Сливаха ли се те в една невидима равнина на съществуване, както често беше споменавал Мистър Сноу? В съня си Стив беше с Клиъруотър. Бяха в колибата, където тя беше дошла само часове преди той да избяга от М’Кол — мютското племе, което го беше държало пленник през 2989 година. Голото й тяло беше притиснато до неговото, но когато тя отдръпна устните си от неговите, той видя, че прегръща Роз. И вече не бяха в колибата на Кадилак. Двамата със сестра му лежаха голи под завивката в неговото легло в квартирата, дадена на семейство Брикман в Рузвелт. Стаята изглеждаше много по-голяма, отколкото си я спомняше, също и леглото. И изведнъж той видя, че гърдите на сестра му са се свили в тялото й. Кожата й беше изрисувана като на мют и тя беше не повече от десетгодишна.

Когато се отдръпна от нея със смесени чувства на вина и изненада, Стив видя, че Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, седи на ръба на леглото и ги наблюдава с весела усмивка. Неочаквано се появиха един мъж и една жена, облечени в сребърносини гащеризони. Мъжът дръпна завивката от леглото. Стив се опита да я задържи, но пръстите му не можеха да държат както трябва. Ръцете му бяха омекнали, все едно нямаше кости. Жената вдигна Роз, само че сега сестра му беше станала петгодишна. Увиха я в завивката и я понесоха. Когато стигнаха вратата, Роз беше малко чипоносо бебе — стискаше очи, беззъбата й уста бе широко отворена — пищеше…

Да го докосне ли се опитваше Роз? Да му каже нещо ли се опитваше, или това беше друго послание от непознатия, който се криеше в тъмните дълбини на собствения му мозък?

Отново задряма и през ума му минаха откъслечни части от съня. Светът извън разнебитената колиба беше тих и спокоен. Единствено звучното хъркане на спящите му другари нарушаваше тишината — четиринадесет мюти, налягали един до друг в две редици на рогозката.

Колибата, в която Стив прекарваше нощта, беше близо до пощенската станция в Ари-бани и той беше в нея в резултат на сделката, сключена с мъжа в черно — или някой, който говореше също като него. За четири дни, откакто беше напуснал пощенската станция, където беше срещнал Клиъруотър, Стив беше получил документи и идентификационен плакет на пощальон. Бяха пешеходен пощальон, първото равнище в пощенската система, създадена от шогуната на То-Йота за осигуряване на редовното разпространяване из страната на безкрайния поток от документи.

Работата на пощальон беше запазена изключително за мюти — избрани поради тяхната способност да тичат неуморно миля подир миля часове наред. Това беше най-добрата работа, която можеше да получи един мют общ работник — и съответно много желана. При условие че не се загубиш или не изгубиш ценна пощенска пратка и пристигаш в определеното време, получаваш облекло и храна и се радваш на относителна свобода, близка до тази, на каквато в Плейнфолк се радваш по право. Но ако се разболееш или извършиш някакво малко нарушение на закона, ти вземат плакета и те пращат да работиш на най-близкото торище.