Майсторите на желязо

Яма-Шита беше бесен. Въпреки всичките му усилия дългото куче беше паднала, макар и за кратко, в неизвестни ръце. За щастие генералният консул не беше осведомен за заговора за хващане на тъмната светлина, но Яма-Шита съжали, че не се беше придържал към своето правило никога да не се свързва с хора, които не обича, на които не вярва и преди всичко — не уважава. Той беше позволил на Кио Мин-Орота да го убеди, че като зет на шогуна То-Шиба може да бъде полезна пионка, но въпреки тяхната бдителност този глупак накрая беше успял да компрометира и тях, и себе си. Никой не знаеше истинската същност на ронините, които бяха държали дългото куче в плен цяла нощ, но тези десетина часа можеха да се окажат опасни. Не беше тайна, че престъпни банди действаха по заповеди отгоре. Когато законите и обичайните средства не даваха резултат, управниците на Ни-Исан — и амбициозните феодали също — не се двоумяха да използват някои по-особени методи, за да постигнат целите си. Според известието, изпратено от Мин-Орота, развратницата не била разпитвана от похитителите. Но обясненията, които бе дала, не бяха изтръгнати със заплахи за мъчения. Кой можеше да каже, без тя да е подложена на изпитание, дали е казала истината? Да се остави жива, след като е изрисувана курва на То-Шиба, беше рисковано; но сега, когато беше обект на външен интерес, тя беше още по-голяма заплаха.

Да… трябваше да се вземат мерки…

На Яма-Шита му беше предадено също какво бяха казали прислужничките за самурая и двете червени превръзки, намерени мъртви в пощенската станция в Мидири-тана. Предполагаше се, че мъжете са били убити от нинджа, но двете жени не знаеха почти нищо за инцидента и Яма-Шита нямаше никакъв независим източник на информация, който да му помогне да свърже убийците с нападението на пътния конвой. Листът, поставен върху гърдите на Нобуро, в който се казваше, че той и двамата му другари са ронини и врагове на Се-Ико, беше изчезнал мистериозно преди това да стане публично достояние. Мидири-тана беше владение на Мицу-Биши, съюзник на шогуна и оттам бяха реагирали на един апел от летния дворец в Йедо да забулят в тайна цялата работа.

Съдържанието на анонимното писмо, пратено от Тоширо Хазе-Гава до семейство Се-Ико, можеше да помогне на Яма-Шита да направи връзки, които биха потвърдили предполагаемата самоличност на марионетката. Но писмото, разкриващо мястото и метода за влизане в тайния базов лагер на ронините, не стигна до местоназначението си. Някой, на когото беше наредено да следи движенията на пратеника, го видя, че възлага на ханджията в Ари-дина да изпрати запечатан документ по пощата, и скоро след като беше подадено, писмото беше заловено.

Глава 11

След като използва позицията си на пратеник на вътрешния двор да осигури на Стив работа като пощальон, Тоширо Хазе-Гава напусна Ари-дина и се върна в летния дворец на Арон-гирен. Като сменяше конете в пощенските станции по пътя, той можеше да препуска на практика непрекъснато, но дори за един трениран конник като Тоширо това беше изтощително, така че той всяка вечер взимаше гореща вана и почиваше няколко часа преди да стане в три през нощта и да продължи пътуването си през същия сив сумрачен свят, който бе напуснал много след залез-слънце.

Щом пристигна в Йедо, пратеникът размени обичайните приветствия с Камакура, предания капитан на охраната, след това, според изискванията на протокола, представи акредитивните си писма в кабинета на дворцовия шамбелан. Йеясу не можа да го приеме лично, тъй като напоследък стомахът го измъчваше все по-често.

Тоширо изрази дълбокото си съжаление за лошото здраве на знатния си господар на главния секретар, който в отсъствието на Йеясу държеше фронта, и го помоли да предаде лично на шамбелана най-почтителните му и искрени благопожелания и надежди за бързо оздравяване. Секретарят отговори по същия учтив неискрен начин, като увери пратеника, че шамбеланът ще бъде дълбоко благодарен за изразената загриженост и добра воля. И така нататък, и така нататък.

Ритуалната размяна на любезности завърши със серия поклони и с учудването на Тоширо дали шогунът най-после е успял да намери убиец, който познава достатъчно добре отровите и може сръчно да пусне нещо в храната на лукавата стара лисица.

Йоритомо, двадесет и осем годишният шогун, прие пратеника в кабинета си на първия етаж на двореца — кабинетът гледаше към декоративното езерце, осеяно с лилии и пълно с червени и бели риби. Последното съобщение от капитан Нобуро, изпратено по пощенския гълъб в същия ден, когато бе пусната Клиъруотър, беше турило край на спекулациите относно нейната самоличност. Източниците на информация на пратеника отново се бяха оказали напълно надеждни.