Майсторите на желязо

„Скайхок“ беше чиста конструкция делта крило без опашна плоскост и румпел; летателният апарат на Брикман имаше лонжерон, който отиваше назад от централната част с кръстовиден опашен възел, монтиран на края. Това беше единственото отклонение от оригинала; при „Скайхок“ завиването наляво и надясно ставаше посредством контролни въжета, които обвиваха външния заден край на крилата. На безмоторния самолет на Брикман имаше два панела, които се въртяха нагоре и надолу: елерони — като използваните в двуместния „Скайрайдър“ и „Скайхок Марк–2“.

Но Джоди още не знаеше за тези неща. „Скайрайдър“ се използваше изключително от АМЕКСИКО, чието съществуване се пазеше в строга тайна, а тя беше изоставена, считана за загинала преди „Марк–2“ да бъде внедрен в „Биг Ред Уан“ — ешелон „Ред Ривър“, флагманът на надземните сили на федерация Амтрак.

Имаше и една друга очевидна разлика — триколесната талига отдолу беше заместена от централен дървен плаз. Два малки плъзгача бяха поставени под ъгъл на двете страни, за да предотвратят клатушкането на планера и блъскането на краищата на крилата при приземяване. Но това не решаваше проблема. Един неопитен пилот все пак можеше да откъсне красивите крила, ако се приземеше лошо.

— Никакво шаси — каза Джоди на Симънс.

— Да. Динките нямат каучук, с който да направят гуми. А без електричество не може да се произвежда алуминий или някоя друга лека сплав. Трябва да се задоволим със стомана, мед и месинг. За излитане използваме талиги. Малко е примитивно — като много неща тук, — но върши работа.

— При условие че кацнете на същото поле.

— Тук си права — призна Симънс. — Ако имаш някои умни идеи, не се притеснявай да ги споделиш. Брикман винаги е готов да приеме предложения. А като планеристи вие знаете по тези въпроси много повече от нас.

— Да…

— Каква е връзката ви?

— С Брикман? О… бяхме на един и същи ешелон — „Луизианската дама“. Аз бях командир на авиационното звено. Преминахме през различни трудности… после ме свалиха. От онова, което ми каза при срещата ни, той бил свален на следващия ден. Но той умее да оцелява. И е умен. Не пропуска нищо.

— Това го знаем всички.

Джоди гледаше как изпитваният планер се носи грациозно в свечеряващото се небе.

— Изненадана съм, че не е научил никой от вас да лети.

Симънс се засмя.

— Шегуваш ли се? Не можеш да ме накараш да летя на такова нещо. Доста време ми трябваше да свикна да стоя тук на земята съвсем сам, без да треперя.

Планерът, сега вдясно от тях, зави на юг отвъд пътя, после се отправи назад към полето. Брикман наклони дясното крило и направи същия стръмен заход, който бяха наблюдавали първия път. Изглеждаше, сякаш ще се плъзне право в работилниците, но когато слезе на около петдесет фута, продължи хоризонтално и прелетя над главите им.

Келсо бе излязъл да види кацането. Стоеше до тях със скръстени ръце и се полюшваше на пети, без да им обръща внимание. Симънс го погледна, после отправи въпросителен поглед зад гърба му към Джоди. Тя само вдигна вежди и рамене.

Планерът се плъзна и спря на около сто и петдесет фута от тях, след това, когато наземният екип откара една талига при него, леко се наклони на десния си плаз. От кабината излезе човек, облечен в бял гащеризон, и застана с ръце на кръста, докато вдигнаха планера на талигата, после тръгна подир шестимата мъже, които го подкараха към работилниците.

— Това всичко ли е за днес? — попита Келсо. — Или трябва да запалим фенери? — В гласа му нямаше никаква злоба.

— Това е всичко. Нощни полети няма да има до следващата седмица.

Келсо не схвана шегата.

— Добре. Няма ли да ни представиш?

— Мислех, че вече се познавате.

— Така е. Но тъй като той не ни очаква, може би е по-добре да помогнеш да се преодолеят първите трудности. Не искам да си създаде неправилна представа.

Симънс погледна Джоди.

— Винаги ли е толкова наежен?

— Само когато се чувства засегнат.

Групата, която возеше планера, дойде по-близко. Брикман вървеше до опашната плоскост, лицето му отчасти бе закрито от дясното крило. Носеше на челото бяла превръзка с кафяв мотив на цветето на Мин-Орота и изглеждаше доста по-слаб от последния път, когато Джоди го беше видяла. Късо подстриганата му коса също изглеждаше по-тъмна.

Симънс тръгна към планера. Джоди и Келсо изчакаха малко, после го последваха.

— Стив! Дойдоха нови хора.

В отговор облечената в бяло фигура махна с ръка, след това даде знак на наземния екипаж да откара планера в работилницата. Пречещото крило се махна и позволи на Джоди и Келсо да видят възпитаника на училището. Наистина беше по-слаб. И косата му беше не просто по-тъмна — беше черна.

И не беше Брикман.

Келсо почти се препъна.

— Ама…

— Млъкни — прошепна Джоди. — Просто запази спокойствие.

Приближиха се точно навреме да чуят как Симънс казва:

— Казаха ми, че сте стари приятели. Колеги планеристи.