Читаем Майсторите на желязо полностью

Секретарят беше човек на генералния консул, но един от помощниците му получаваше допълнително възнаграждение от друго място. Новината, че конкубината на генералния консул е на път, бързо стигна до пратеника. Тоширо не можеше да повярва на ушите си, когато чу къде трябва да я отнесат. Как, в името на небесата, го беше направил Брикман?

Тоширо набързо приключи с приготовленията си и препусна, следван от четирима знаменосци от правителствения гарнизон на коне — като пратеник на шогуна той винаги имаше ескорт. Настигна носилката в източните покрайнини на малкото селце Мара-бара, даде знак на ескорта да спре и продължи самичък. Щом видяха пратеника, великолепен в своите доспехи в черно и червено, носачите спряха, оставиха носилката на тревата, коленичиха и наведоха глави да изчакат високопоставеният конник да отмине. А когато той спря пред тях, изпитаха същия страх, който беше обхванал преди време Стив.

Тоширо слезе от коня и предупреди носачите да останат вечно глухи, безмълвни и слепи за онова, което ще се случи. После им заповяда да се отдалечат на тридесет крачки.

Когато те побягнаха, Тоширо завърза коня за един от прътите на носилката, свали една торба от седлото на коня си и почука с облечената си в ръкавица ръка по вратата. Изчака малко лицето вътре да дойде на себе си и натисна дръжката. Вратата беше заключена отвътре. Той доближи уста до решетката.

— Отвори! Имам подарък за твоя приятел Брикман.

Резето щракна и вратата се отвори навътре. Тоширо надзърна и видя Клиъруотър, седнала на тапицирана пейка, облечена в пъстро бродирано копринено кимоно. Беше се свила в ъгъла като някое нощно същество, което се страхува от светлината. Косите й бяха вдигнати нагоре в стила на гейша от „плаващия свят“, прикрепени с дървени фуркети и с вплетени в тях лакирани плитки. Лицето й беше скрито зад старата мъртвешки бяла овална маска с малки червени устни, тънки загадъчни отвори за очи и още по-тънки вежди високо на челото. Тоширо хвърли торбата в скута на Клиъруотър и се поклони насмешливо.

— Кажи му, че пратеникът се надява доброто щастие да споходи начинанието му. И го увери, че ако се провали, ще направя всичко възможно моят меч да го достигне пръв. — Затвори вратата, яхна коня и направи знак на ескорта си да го последва. Коленичилите носачи заровиха лица в тревата и останаха така, докато ударите от копитата не заглъхнаха.



Прислужниците на Кадилак бяха възбудени още от рано сутринта, когато предната част от войници и длъжностни лица от Бо-сона пристигна да провери дали всичко е наред. Скромното затънтено село рядко беше удостоявано с такава почит и те очакваха да станат свидетели на нещо забележително.

Всичко трябваше да започне с процесия. Предвождани от тромпети и барабани, флейти, гонгове и напяващи свещеници, двама феодали с богато облечените си свити трябваше да минат по новия път откъм източната страна на павилиона. Пеши войници с дълги пики с флагове на фамилиите Мин-Орота и Яма-Шита вече бяха заели местата си по пътя. Слънцето се издигаше в синьото небе, леко забулено с тънки като бяла коприна валма облаци.

Всичко обещаваше да бъде един паметен ден.

Иззад параваните Стив, Кадилак, Джоди и Келсо наблюдаваха непрекъснатия наплив на хора с нарастващо напрежение. Стив знаеше, че нищо не може да се случи преди пристигането на Клиъруотър. При последното му посещение бяха разработили план, но дали той щеше да успее? Само времето щеше да покаже и, както обикновено, най-трудно се понасяше чакането и несигурността. Те щяха да имат предимството на изненадата, но въпреки грижливото планиране поемаха огромен риск. Само Клиъруотър имаше силата да промени това съотношение.

„О, Небесна майко! Доведи я тук, само това те моля…“

Кадилак го сръга и му посочи петима конници, препускащи в лек галоп. Първият беше пратеникът Тоширо Хазе-Гава. Той можеше да окаже известна помощ. Не. Това не беше вярно. Той беше достатъчно тъп, за да повярва на историята на Стив, и достатъчно умен, за да му възложи работа като пощальон. Без неговата подкрепа сега нямаше да са тук. Пратеникът беше пренебрегнал предупреждението му да стои настрана — вероятно защото беше длъжен да присъства. Но пък ако някой от екипа на шогуна не присъстваше, това нямаше да, изглежда, много добре след злополуката. Т.Х.Г. просто трябваше да се възползва от шансовете както всеки друг.

Чуха тръби и биене на барабани. Стив погледна през параваните и видя един самурай на кон да препуска към Херън Пул. Войниците застанаха в стойка мирно — левият крак настрани и малко напред, левият юмрук високо върху бедрото, дясната ръка протегната на нивото на рамото под прав ъгъл спрямо дръжката на копието. Звукът на барабаните и тръбите стана по-силен.

„Хайде, Клиъруотър! Къде си, по дяволите?“

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза