Читаем Майсторите на желязо полностью

В края на месеца ренегатите бяха освободени от всякаква работа, с изключение на летенето, което ограничаваше напълно ценната свобода на Стив за достъп до всяка операция. За да стане животът му още по-труден, майсторите на желязо непрекъснато променяха програмата и Кадилак обучи осем пилоти на ракетни самолети вместо пет. Незапознат с плана на Стив за бягство, Кадилак почти провали шансовете, като направи допълнителен инструктаж за безмоторен пилотаж на останалите четирима души от първоначално избраните дванадесет. И четиримата бяха летели самостоятелно и се бяха оказали достатъчно опитни. Което означаваше, че — ако майсторите на желязо решаха — можеха да бъдат използвани всичките налични самолети, докато Стив се надяваше половината от тях да са на земята.

Той планираше да открадне само три самолета, но беше невъзможно да се предскаже каква би могла да е реакцията на майсторите на желязо, когато те излетят. Стив се надяваше Клиъруотър да помогне и да ги обърка тотално. Но ако неочаквано възникнеше бурна ответна реакция, някои самолети можеха да бъдат повредени в кръстосана стрелба — така че беше необходимо да има поне един в резерв. На теория чудесно, но трудно да се уреди, тъй като майсторите на желязо променяха плановете си почти ежедневно. Всеки път, когато Стив предприемаше мерки да се справи с новото положение, намираше, че трябва да вземе под внимание поредната промяна в разписанието. Сякаш хората на Мин-Орота допускаха, че някой се готви да провали работата, и подозираха всеки.

Накрая тяхната нерешителност се оказа благодатна маскировка. Когато стана ясно, че Стив практически няма достъп до стаята с барута, той извика АМЕКСИКО и уреди да му спуснат петия и последен пакет. При напълно неочакваната новина, че са изключени от поддържащия екип и дори няма да им разрешат да наблюдават, това беше единственият възможен ход.

В нощта преди шоуто Стив излезе с номера „забравени чертежи“, за да отиде в работилницата, където бяха дванадесетте самолета. И можа да сложи във вечерята на пазача специално лекарство. Началото на съня беше спокойно, периодът на безсъзнание кратък, но дълбок и дъхът на спящия миришеше на саке. От АМЕКСИКО отново се бяха справили добре.

Стив имаше два часа да направи последните връзки. Беше му достатъчен само един. Зарядът от пластичен експлозив, маскиран като подсилена малка дървена паянта, беше вече на място. Стив беше поставил няколко такива по време на направените от него изпитателни полети; другият самолет беше зареден от Джоди и Келсо. Единственото, което трябваше да направи сега, беше да пъхне прибора, който му бяха доставили от АМЕКСИКО. Не беше трудно. Отне му само две минути. Работилниците и барутната стая вече бяха свързани; пакетът за изненада за караулното помещение в оградения двор щеше да бъде поставен утре сутринта. И край.

Да… вече нямаше значение дали майсторите на желязо ще направят поредната промяна на програмата или ще я отложат за друг ден. Така или иначе те щяха да бъдат ударени право по главата.

Глава 15

Когато слънцето се издигна от Източното море, генералният консул Накане То-Шиба напусна леглото на Клиъруотър в къщата на езерото и отиде в официалната си резиденция. Тънък слой виолетова мъгла все още лежеше над водата и обгръщаше плоската лодка, която го докара до брега. Петимата самураи — личната му охрана при такива посещения — седяха на носа, обърнати с лице към него.

Обикновено генералният консул бе доволен, след като се е любил с дългото куче с маслинена кожа, но тази сутрин въпреки радостния делириум, породен от повторното проникване в тялото й, беше в мрачно настроение. И съвсем основателно. Беше получил писмо от шогуна, с което му се нареждаше да излети с един от новопостроените летящи коне.

През трите дни, след като пратеникът беше донесъл писмото, То-Шиба го чете многократно и всеки път се чувстваше смутен и загрижен. Той можеше и да няма строги морални принципи, но смелост не му липсваше. Страхуваше се от неизвестността. На младини се беше сражавал да защити снежните северни блата и все още беше готов да извади меча, ако дългът го изисква — при условие, че стои здраво на земята или на седлото.

Но тъй като беше официален представител на шогуна, щеше да е много неуместно да оспорва мъдростта на решението на Йоритомо да подкрепи проекта Херън Пул — и все пак цялата тази идея изпълваше То-Шиба с лошо предчувствие. Ако хората трябваше да летят, боговете щяха да им дадат крила. Небето беше царство на ками и само на птиците беше дадено да летят в него. Човекът бе същество на земята и водата и той не биваше да се опитва да променя божествения план.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза