Майсторите на желязо

Ходът беше основателен. Въпреки че Мин-Орота беше свързан със семейството на Яма-Шита в проекта Херън Пул, все още се смяташе, че той е от лоялните съюзници на шогуна То-Йота — с когото бяха свързани чрез брак. Временно непокорни съюзници може би, но накрая щяха да спазят дълга си и да се съобразят с интересите си. Чудесно. Доверените слуги винаги са най-предразположени да предадат господарите си. Реакцията на Кио, когато станеше пазач на адската машина, която можеше да унищожи и двамата, щеше да покаже дали има кураж. Ако беше готов да действа решително, тогава на облачния воин, който вече беше показал уменията си за построяване на летящи коне, щеше да бъде възложен нов проект. Създадените от него ракети бяха само временно решение. За да имат някакво значимо военно приложение, летящите коне трябваше да могат да летят и да се издигнат във въздуха от всеки подходящ терен и да могат да извършват продължителен полет. Това изискваше две неща: талига и двигател като този, който караше той. Как ще се възпроизведат частите му трябваше да каже облачният воин. Но това можеше да стане и по-късно. Първата стъпка беше да го накара да разкрие тайните методи, използвани от предачите и тъкачите да хванат и манипулират тъмната светлина.

Тъй като джонките плуваха покрай южния бряг на Арон-гирен, Яма-Шита не обръщаше внимание на минаващите стражеви кораби, които плуваха под флага на То-Иота. Нямаше никаква опасност да ги спрат и претърсят — всеки кораб, който превозваше владетел, се смяташе за продължение на личното феодално владение и качването на правителствени войници на него бе равносилно на въоръжено нахлуване на негова територия — военен акт, който можеше да има сериозни последствия. Не. Неговото минаване покрай острова на шогуна щеше да бъде спокойно и безпрепятствено. Въпреки дразнещото внимание на агентите на Йоритомо той беше повече от равностоен на младия обитател на летния дворец. Шамбеланът Йеясу беше най-опасният противник, но за щастие той беше човек, с когото може да се работи. Той беше реалист, мъж с трезв възглед върху порочната страна на човешката природа — не голобрад, с недоразвит мозък идеалист, който едва ли някога е излизал от копринения пашкул на вътрешния двор.

Да. Бавно, но сигурно всички връзки се събираха и примката щеше да се стегне около врата на То-Йота. Нямаше да е необходима скъпа, изтощителна война. Младият шогун щеше да бъде свален с мирно предаване на властта. И една по-мъдра, по-светска и по-послушна личност щеше да бъде поканена да води Ни-Исан към новата ера на прогреса, а Яма-Шита щеше да бъде неин знаменосец. И те щяха да определят темпото, да променят правилата, да окуражават новите мисли и новите идеи и накрая, с общо съгласие, да хванат юздите на властта.

Трите джонки заобиколиха източния край на Арон-гирен и заплуваха към Кей-пакода срещу свежия вятър, който вдигаше бели гребени върху вълните. С изключение на белите облаци, обхванали като в рамка далечния хоризонт, небето беше ясно и обещаваше хубаво време. Точно каквото беше необходимо за шоуто утре. Яма-Шита беше доволен.

Майсторите на желязо и разнородната маса динки, които сега бяха преобладаващата част от персонала на Херън Пул, свършиха последните заключителни работи върху дванадесетте самолета към шест следобед и се оттеглиха да се приготвят за голямото събитие. Групата трекери беше оставена да почисти работилниците под надзора на специална нощна стража. С постоянните си разпореждания и проверки от името на Кадилак и среднощните заседания при светлината на факли с Джоди и Келсо на Стив бяха започнали да гледат като на част от инвентара и той се възползва от тази възможност, за да се запознае с графика на стражата.

Първоначалният му план беше да зарови парче пластичен експлозив колкото юмрук в главата на ракетната тръба, да му сложи детонатор, след това да напълни тръбата със специална барутна смес. По време на петнадесетсекундното горене пламъкът щеше да си проправи път до тръбата, да запали детонатора и — бумм! Летящият кон щеше да се превърне в обгорени копринени конфети и овъглени трески.

Но нещата не станаха, както бе планирал. Напливът на динки напълно обърка работната програма, а за да се посрещне повишената нужда от ракети, съставът на „силовото отделение“ беше изцяло подменен. Джоди и Келсо — на които Стив разчиташе да извадят от строя ракетите — бяха ангажирани с обучението на пилотите, а той самият беше зает да преглежда и проверява самолетите.