Майсторите на желязо

— Добре. Не ни остава много време, но ще ви помогнем в приготовленията за пътуване… при условие, че успеете да избягате от Херън Пул. През следващите два дни ще ти донесем в колибата карта. Ще я оставим на същото място, на което държиш радионожа. Картата ще те насочи до точка близко до източния бряг на Уда-сона. Полето, където трябва да кацнеш, ще бъде маркирано с празен бял квадрат. Там ще те посрещне един от нашите хора. — Мъжът погледна листа да види дали мастилото е изсъхнало, след това го сгъна и го сложи пред Стив.

— Дай това на твоя приятел, който говори японски. В него е казано какви думи ще използва нашият човек да се представи и какво трябва да му се отговори. След това можете да говорите на бейсик. Той ще ви даде необходимите документи и плочки за вашите мютски роби и за куртизанката. Плюс билети за кораба и пари за пътуване. „Дамата“ ще получи покрита носилка и две прислужнички. Когато сте готови за път, ще ви наеме носачи да пренесат носилката до ферибота. След като пресечете реката, те ще я отнесат до кея. Ние ще предупредим Сайд-Уиндър да ви чака на борда в Ари-бани… макар че според мен вие сами ще установите контакт с него. След като се качите на кораба, ще отплувате до Бу-фаро. А после трябва да се оправяте сами.

Всичко изглеждаше прекалено добро, за да е вярно. Ако ръцете и раменете му не бяха разпънати от агонизиращото схващане, щеше да изкрещи. Стив направи всичко възможно да скрие болката, но гласът му го издаде.

— Аз… просто не знам какво… да кажа!

— Не трябва да казваш нищо — отговори мъжът с приличащото на череп лице, равнодушен към болката на Стив, затвори кутията с преднамерено бавни движения и я сложи настрана. — В този случай действията говорят по-ясно от думите. Ако не спазиш своята част от сделката, вие няма да бъдете допуснати на кораба… нито на никое друго място. Компрендо?

— Напълно! — изпъшка Стив.

— Добре. — Мъжът извади извита кама и я насочи към скута на Стив.

Сърцето на Стив прескочи един удар. Върхът на камата беше насочен опасно ниско, но в последния миг мъжът я вдигна към пъпа му и преряза връвта между врата и слабините. После се изправи и се обърна с гръб, докато двамата пазачи развързваха ръцете на Стив.

— Сега се облечи.

Стив отвърза връвта, стегнала тестисите му, и въздъхна облекчено. Кристо! Когато започна да се облича, установи, че ръцете му са болезнено схванати. За болката в слабините не можеше да направи нищо, освен да се надява, че ще мине. Той се облече и прибра сгънатия лист, съдържащ жизненоважните пароли. Мъжът с приличащото на череп лице угаси фенера и излезе. Но чакаше навън, когато Стив мина между двамата пазачи. Сега, когато беше на крака и извън непосредствена опасност, тримата джапи му изглеждаха по-малко страшни и Стив видя, че е с половин глава по-висок от по-едрия от двамата пазачи. Мъжът с приличащото на череп лице, главният му мъчител, изглеждаше, сякаш стои в дупка. Нищо чудно, че го бяха държали почти свит на две.

— Полицата в колибата ти…

— Да?

— Ако намериш на нея два малки камъка… единият черен, другият бял… значи всичко е наред.

— Разбрах.

Мъжът с приличащото на череп лице отиде с него до края на пътеката, която минаваше между боровете. Зад и под тях Стив зърна езерото — полумесецът беше намерил пролука в облаците и покриваше тъмната му повърхност с плуваща сребърна наметка. Бяха изминали само няколко метра, но черната палатка вече не се виждаше.

Джапът се обърна към него и попита:

— Ще можеш ли да намериш пътя си оттук?

Стив се поклони учтиво.

— Да, господарю.

— Добре. Едно последно нещо. Както ти несъмнено си се досетил, като отплата за оказаните услуги ние получихме няколко подслушвателни устройства от твоите хора. Само от любопитство — мютката беше ли включена в твоята задача?

Стив не беше очаквал този въпрос, но не се обърка.

— Да, господарю. Това е стандартна работна процедура, която, сигурен съм, изпълнява и вашата организация. Наричаме я „сексуална уловка“.

Мъжът кимна.

— Разбирам. Това обяснение е толкова добро, колкото и всяко друго. Лека нощ, Брикман. Ти си, както се казва, „честен мошеник“. Ако успееш да запазиш хладнокръвие, имам чувството, че можеш да стигнеш далеч.

В деня преди шоуто Стив разбра, че не е единственият, който прави планове. Майсторите на желязо подготвяха свой план за действие. По време на ежедневната си обиколка из работилниците Шигамицу съобщи на Кадилак, че японският състав на Херън Пул ще извършва работите през деня, а новосформираният екип от корейци, виетнамци и тайландци ще се грижи за наземната работа и за презареждането на ракетите и подготовката на талигите. Всички ренегати щяха да останат затворени в двете дълги спални помещения в оградения със стени двор.

През последния месец строгите правила, определящи поведението на робите, бяха смекчени. За ускоряване на работата от пленените ренегати не се изискваше да коленичат пред самураите. Това се отнасяше само за майсторите на желязо от постоянния състав — на всички посетители трябваше да се оказва най-голяма почит.