Майсторите на желязо

— Той не ми е казал името си, но смятам, че това е пратеникът на вътрешния двор Тоширо Хазе-Гава.

— Отлично. Отбелязваме прогрес. Сега ще те питам какви са плановете ти за бягството ви. Но преди да ми кажеш нека ти отговоря на един въпрос, който, сигурен съм, ти се върти в ума. „Тези хора, в чиито ръце съм попаднал, за Хазе-Гава ли работят?“ Не. Не работят за него. Както вече стана ясно, ние споделяме известни цели, но ние принадлежим на… съперничеща организация. Което несъмнено предизвиква въпроса: „Какви доказателства има за това?“ Ще ти посоча три факта, за които, сигурен съм, ти знаеш, че не са известни на пратеника. Факти, от които ще разбереш степента на нашата осведоменост и ефективността на нашата организация и — кой знае — може дори да те убедят да ни вярваш.

— Първи факт — продължи мъжът. — Ние знаем, че жената, която ти току-що посети, е използвала влиянието си да убеди генералния консул да те прехвърли в пощенската станция в Херън Пул. Втори факт: знаем, че нейният приятел, който е приел твоята самоличност, владее нашия език. Трети факт: знаем, че ти си обсъждал с твой колега да направиш пътуване с кораб през каналната система от Ари-бани до Бу-фаро. Твоят колега е дегизиран като мют. Носи червена превръзка и кодовото му име е Сайд-Уиндър.

Стив не успя да скрие изненадата си.

Човекът с приличащото на череп лице го погледна и леко се усмихна.

— Знаем за него от доста време. Хванахме го няколко седмици след като беше внедрен в Ни-Исан и оттогава работим с него. Всъщност чрез нас той получи сегашната си работа на корабите с колела.

Макар и гол, Стив се почувства, сякаш е разголен и отвътре. Имаше ли нещо, което тези хора да не знаят? Знаеха ли, че неговите приказки за „масирана интервенция“ не са нищо повече от блъф? Макар че беше болезнено завързан и напълно беззащитен, той направи всичко възможно да си придаде вид на спокойна увереност. Под този си вид обаче беше уплашен като никога.

И напълно объркан. Подготовката за големия пробив и последната среща с пратеника бяха минали толкова добре, че си беше позволил да изпадне в безгрижно, самодоволно настроение. И беше попаднал слепешката в капана — тоест буквално в мрежата. Но дори и да беше нащрек, едва ли би могъл да избяга от похитителите си. Стив беше натрупал голям опит — по-голямата част от него болезнен, — откакто бе излязъл на повърхността. Знаеше, че е в ръцете на сурови хора, които, както беше казал разпитващият, бяха истински професионалисти. Кристо! Той беше проявявал усърдие, като мислеше, че е в голямата игра, само за да открие, че се играе още по-голяма игра. Човекът с приличащото на череп лице, който го наблюдаваше внимателно, каза:

— Виждам, че ти е доста трудно да възприемеш всичко това. Но то означава, че все още си относително начинаещ. След време ще разбереш, че онези, които шпионират и поддържат вътрешната сигурност, често са свързани с общи интереси… които невинаги се споделят от техните господари.

Стив кимна.

— Мога да го разбера.

— Например ние знаем, че ти използваш скрито радио да поддържаш връзка с АМЕКСИКО. Ние също имаме много подобни прибори. — Мъжът извади малка радиостанция, която можеше да е дошла само от Федерацията.

После натисна един бутон и каза нещо в микрофона. Стив чу отговора като поток от непонятни думи.

— Това е нашият човек в Херън Пул — обясни мъжът с приличащото на череп лице. — Той наблюдава твоята колиба. Може да стане неприятно, ако някой открие, че не си вътре. — Той потвърди съобщението, после остави апарата на рогозката между тях.

Стив го гледаше и се мъчеше да разбере с кого си има работа.

— Нека се опитам да отгатна какво мислиш — каза мъжът. — Опитваш се да напаснеш откритието си, че нашата организация има радиостанция като твоята, в която се използва наричаната от нас тъмна светлина, и изричната забрана да се ползва всеки предмет, в който тя се използва. Всъщност внасянето на прибор от този вид в Ни-Исан се смята за голямо предателство.

— Така е — призна Стив.

— Разбира се, че е така. Тъмната светлина е разрушителна сила и не бива да се допусне да попадне в ръцете на алчни или безскрупулни хора. Никога отново предачите и тъкачите няма да впримчат света в коварните си мрежи. Но ние не търсим власт, ние просто упражняваме властта, която ни е дадена за поддържане на статуквото — и сме готови да използваме всякакви средства за постигане на тази цел.

Мъжът вдигна радиостанцията и оголи зъби в гримаса, която може би трябваше да е усмивка. Зъбите му бяха жълти като пергамент.

— Има една поговорка, която датира от Света преди: „В света на слепците едноокият е цар“.

— Разбрах. Умно…

Мъжът кимна.

— Сега ми кажи за твоите планове. Как смяташ да се измъкнеш оттук?