Майсторите на желязо

— Искам да знам какви са плановете ти. Приближаваме към края.

— Знам. С изключение на някои дреболии всичко е повече или по-малко готово. Единственото, което се иска от вас е да осигурите генералният консул да се съгласи да извърши последната си езда.

Пратеникът изсумтя раздразнено.

— Той ще е там! Какво ще кажеш за останалото?

— Току-що ви казах. Всичко е готово.

— Искам подробности, Брикман. Казвай. Нямаме на разположение цяла нощ.

— Демонстрацията, която ще проведем, няма да протече много добре. Всъщност ще бъде истинска катастрофа. Не знам какви предпазни мерки планирате да вземете, но с облекчение научих, че вашият шеф няма да присъства. Нещата можеха да станат доста неприятни.

Тоширо стисна меча си още по-силно.

— Моят… шеф?

— Да. Шогунът. Негово величество Йоритомо То-Йота. Той е на колко… на двадесет и осем години? Неженен, но две от четирите му сестри са женени… нали?

— Мръсно дълго куче! Как смееш да произнасяш името му? — Само с крайно усилие на волята Тоширо успя да спре ръката си с меча.

Стив, изглежда, беше забравил за опасността.

— Бъдете разумен. Проявих ли с нещо неуважение? Ако ще вършим работа заедно, не можем да се придържаме към всички условности.

— Внимавай какво говориш, Брикман. Никой не е незаменим. Дори и ти. — Тоширо спря. — Като човек, който не притежава никакво чувство за чест, ти може би си мислиш, че това е празна заплаха. Грешиш. Сделката си е сделка, но има и определени граници. Премини ги и ще бъда принуден да те убия… независимо от последствията. А те ще са ужасни, вярвай ми.

Стив наведе глава.

— Никой не го знае по-добре от мен, господарю. Моите господари са също толкова безмилостни, колкото и вашите.

Отговорът на дългото куче напомни на Тоширо за ужасните рискове, които поема всеки, който играе двойна игра, и той каза:

— Как получи тази информация?

— По същия начин, по който знам, че сте пратеник на вътрешния двор и се казвате Тоширо Хазе-Гава.

— Няма да те предупреждавам пак, Брикман. Внимавай какво приказваш.

— Мислите ли, че се срещнахме случайно? Вие бяхте избран в момента, в който научихме, че двамата избягали мюти са стигнали тук. — Това беше блъф, прибавен към информацията, която Кадилак беше научил от майсторите на желязо. Но пратеникът не го знаеше.

— Избран?

— Като човек, който е открит за нови идеи. С когото може да се прави бизнес. — Стив наблюдаваше внимателно пратеника. — Интелигентен, с въображение, съобразителен… амбициозен. — Последната дума беше най-важна, но беше произнесена небрежно.

Разбрал, че е изпуснал инициативата, Тоширо втренчи в Стив безизразните си очи и зачака.

Стив отвърна на погледа — нито предизвикателно, нито страхливо.

— Не изглеждате изненадан.

— Старая се да избягвам изненадите — отвърна Тоширо. — Ти си пратеник на силна нация. Интересно ми е обаче защо не разкри това преди?

Стив отговори с пресметлива усмивка.

— Сложихте ли всичките си карти на масата? Въпреки пропастта между нашите две общества вие и аз сме… с дължимото уважение, господарю… от един и същи вид.

Тоширо прие казаното със сдържан смях.

— Брикман, въпреки пълната ти липса на почитание съм сигурен, че знаеш поне за няколко случая, когато изпитвах желание да те убия… и с удоволствие ще го направя. — Той вкара с трясък меча в ножницата. — Един ден може би ще имам това удоволствие.

— Не и ако аз ви видя пръв.

Дръзкият отговор накара пратеника да се плесне по бедрото.

— Добре казано! Как… — Той понижи отново глас — Как планираш да избягаш?

— Ще вземем три летящи коня — отговори Стив.

Тоширо се намръщи.

— Но западната граница е на почти хиляда левги оттук. Могат ли тези машини да летят толкова далеч?

— Един ден ще могат… но засега не — излъга Стив. — След като пресечем Хъдсън, ще продължим на югозапад до едно място за среща близко до Скрантън. Нарича се Скара-тана.

— Аха…

— Наши хора ще долетят там да ни вземат. Преди да се смрачи ще сме у дома.

Тоширо направи всичко възможно да не изглежда впечатлен.

— Какво ще стане с жената? Къде и кога искаш да я докарат?

— Не се тревожете за това. Генералният консул ще я върне.

От новината дъхът на Тоширо спря.

— Уредил си това?

— Още не. Планирам да го уредя довечера. Генералният консул е на вечеря с господаря Мин-Орота и няма да се върне до утре сутринта. — Стив беше научил това от един подслушан от Кадилак разговор. — Но, разбира се, вие вече знаете това.

Пратеникът наистина знаеше и вече беше направил планове да се възползва от отсъствието на То-Шиба. Но откъде знаеше Брикман — и какво означаваха думите му?

— Ти… ме учудваш.

— Не виждам защо — отвърна Стив. — Просто си върша работата.

— Но…

— Има едно нещо, с което можете да ми помогнете. — Стив беше взел на сериозно предупреждението на пратеника, но усещаше, че за момента го държи в ръцете си. Той насочи пръст към него. — Докарахте ли коня си?

— Да.

— Страхотно. Радвам се, че можахме да си поговорим, но изоставаме от разписанието. Какви са шансовете да направим една екскурзия до езерото с двата острова?