Читаем Майсторите на желязо полностью

— Мин-Орота свърши с прегледа на летците и самолетите — каза Кадилак. — Човекът до него трябва да е Яма-Шита. Издърпа четирите машини от втория ред към работилниците, но екипажите останаха и отидоха пред трибуната.

— Добре.

— Започнаха да преместват пет от първата линия.

— Накъде?

— Към трибуната… подреждат ги с опашки към зрителите.

— А екипажите?

— Те са отпред и отзад, както преди.

Стив продължи да пълни джобовете на бойните жилетки.

— Така, на летището остават три… Можеш ли да видиш номерата им?

— Да. Шест, седем и осем. От едно до пет са пред трибуната.

— Добре. — Свикналите на ред майстори на желязо не можеха да направят задачата им по-лека. Стив вдигна глава, видя, че Клиъруотър е вдигнала далекогледа, и попита:

— Къде е любимото ни момче?

— Дава мечовете си на твоя приятел, пратеника. Сега сваля шапката и перуката и връзва около главата си кърпа.

Клиъруотър насочи далекогледа към Мин-Орота, след това към Яма-Шита — лицето му сякаш подскочи срещу нея. Обзе я неочакван хлад, когато позна дръпнатите очи и стоманената уста-клопка. Това беше нейният мъчител, неумолимият господар на корабите с колела, който беше смазал, удавил и измъчвал осем мюти от Плейнфолк, за да й покаже какво ще й се случи, ако не му се подчинява.

Сърцето й се изпълни с омраза. Не безразсъдна и неоснователна, а студена и пресметлива. Споменът за двете обезобразени глави в каютата й все така изгаряше ума й. Беше се заклела да отмъсти за смъртта на съплеменниците си и щеше да го направи. Днес. Да, това бездушно чудовище и неговите слуги щяха да си платят кървавия дълг.

„О, Талисман, дари ме със силата си!“

— Сега се качва на летящия кон. На седалката зад него се качва един самурай.

Стив взе далекогледа и погледна генералния консул, след това опашката на самолета. Номер седем. Кадилак му беше казал, че един от боговете в пантеона на майсторите на желязо е богът на щастието. Той не знаеше дали те смятат числото седем за щастливо, но ако беше така, този дебелак го очакваше голяма изненада.

В следващата секунда ситуацията стана по-ясна. То-Шиба се качи, а шести и осми останаха за ескорт. Избутаха трите самолета през полето до мястото за излитане до работилниците. Яма-Шита и Мин-Орота се върнаха на местата си на трибуната.

А пратеникът? А, ето го — вървеше покрай войниците на Мин-Орота към правителствения отряд; крачеше по линия, която щеше да го отведе вдясно от Стив. Стив погледна натам и видя коня на Тоширо с парадната му сбруя. Друг самурай на кок държеше юздите. Стив видя как помогнаха на пратеника да се качи на седлото. Умен ход. Така щеше да може да избяга.

Стив извика Джоди и Келсо и им даде по една бойна жилетка. Те ги облякоха под туниките си. Стив помогна на Кадилак да облече своята.

— Надявам се знаеш как да използваш гранатите…

— Ако ти го правиш, и аз ще го направя.

— Е, с това трябва да внимаваш. — Той откачи една газова граната и обясни действието й на Кадилак и Клиъруотър и как могат да се предпазят с противогаза. После каза на Клиъруотър да си го сложи.

Тя го направи и очите й зад визьора се разшириха от тревога, приглушеният й глас проникна през страничните филтри.

— Все едно че потъвам! — И бързо го свали.

Той сложи успокоително ръка на рамото й.

— Не се плаши. Няма да се задушиш. Просто дишай дълбоко. Няма да се налага да го носиш дълго, но когато видиш някой от нас да ти дава знак, трябва да го сложиш… Незабавно. Разбра ли?

Клиъруотър кимна.

— И не го сваляй, докато ние не свалим нашите. Чу ли ме?

— Да.

— Добре. Почваме. — Стив извади една голяма торба и я подаде на Клиъруотър, след това сложи върху нея един избелял син трекерски гащеризон. — Сложи си бялата маска, робата и каквото носиш под нея в торбата. Но внимателно. Носиш ли боите за тяло?

— Да. Увити са в дрехите, с които дойдох. Плюс другите неща, които поиска.

Стив се обърна към Кадилак.

— Какво стана с твоите кожи за ходене?

— Изгорих ги.

Стив го погледна малко накриво.

— Вярвам ти. А къде са боите за тяло, за които ми каза.

— В шкафа.

— Трябват ни. — Стив сложи торбата с ценните сапунени листа върху работния гащеризон. — Сложи и тези вътре плюс всичко ценно, което може да ни послужи. — После даде знак на Джоди и Келсо да минат пред него през вратата. — Добре, просто ще огледаме наоколо. Имаш пет минути да се преоблечеш и да се приготвиш. След това преминаваме към изпълнение на плана. — Стив тръгна да излиза, но се обърна. — И докато се преобличаш, защо не вземете да уредите нещата помежду си? Чака ни дълъг път и не искам караници.

Затвори вратата и отиде при Джоди и Келсо в ъгъла на съседната стая — прозорците й гледаха към страничната стена на двора на Херън Пул.

Келсо го погледна замислено и каза:

— Не ми харесва, че даде на тоя толкова оръжия. Ами ако ги използва срещу нас?

— Да — каза и Джоди. — Мислех, че ще ги вземем като пленници.

— Това ще е по-късно — обясни Стив. — В момента всички сме на една и съща страна. Вие сте двама ренегати, които ни помагат да избягаме. Искате да се върнете в пустошта, а те се връщат при собствения си народ.

— И ти отиваш с тях…

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза