Читаем Майсторите на желязо полностью

Той не беше неблагодарен за дадените му нови незначителни привилегии, но пък си ги беше спечелил. Заслужаваше ги. Дори трябваше да му бъде дадена по-голяма власт, по-голяма отговорност. Днес трябваше да е само началото: най-доброто трябваше да дойде тепърва. Но не. Късогледите глупаци бяха заслепени от недоверието си към чужденците — независимо колко надарени са те. Той се бе подвел от прелъстителните им думи, беше заложил бъдещето си в техните ръце — а те бяха разбили светлите му надежди. Но вината за провала не беше негова. Те го бяха провалили. Добре тогава. Тези гъски щяха да летят и да снасят златните си яйца другаде.

След изгарянето на вторите ракети и още няколко вариации на основния лупинг петимата самураи летци използваха третата да изпълнят бавни обръщания и стръмни спирали нагоре за набиране на височина за маневрата, която се беше оказала най-трудна за усвояване през краткото време на обучение: барабанно въртене. Докато обикновеното въртене е въртене по въображаема надлъжна ос между носа и опашката на самолета, барабанното въртене, както показва самото име, изисква завъртане на триста и шейсет градуса с описване на спираловидна линия около повърхността на въображаем барабан. Опитен летец може бързо да овладее необходимото основно движение, но да се изпълни тази маневра от група от пет самолета се изисква много по-голяма степен на координация.

След няколко избегнати на косъм сблъсквания Джоди и Келсо бяха настояли Кадилак да свали маневрата от програмата. Въпреки че искаше шоуто да бъде триумфален успех, той беше принуден да се съгласи, но петимата им най-добри ученици настояха маневрата да се включи. Като социално по-нископоставени, инструкторите не можеха да спорят с тях, но все пак успяха да убедят търсещите слава джапи да спазват достатъчно разстояние, докато са на горната половина на кръга, и да се сближат чак при завършването. Последните упражнения бяха свързани с ужасяващи преживявания, но летците успяха да избегнат сблъсквания. Ако имаха късмет, щяха да ги избегнат и днес.

Петте самолета се събраха във формация стрелолист като бели гъски, отлитащи на юг за през зимата. Сега бяха високо във въздуха над езерото и вдясно от войниците на Яма-Шита, готови да започнат маневрата, която щеше да ги отведе в лява спирала около невидимия барабан в небето над трибуната.

На височина две хиляда фута, когато пламнаха и четвъртите ракети, те наведоха десните крила на самолетите и полетяха надолу по кривата на „барабана“, след това се превъртяха на левите крила и се издигнаха от другата страна. Сега формацията приближаваше директно седналите сановници. Двамата мъже гледаха възхитени как петте машини извиват към тях.



Скрит в храстите западно от работилниците, откъдето можеше да вижда всичко, Стив натисна първите пет бутона на мощния портативен предавател, който му бяха изпратили от АМЕКСИКО. Сигналите, всеки с точно определена дължина на вълната, включиха радиоконтролираните детонатори, прикачени към пластичните експлозиви, който Стив беше сложил в самолетите.

БууУУММ! Буу-уу-ВУУМММ! БууУУУМММ!

Яма-Шита и Мин-Орота замръзнаха от ужас, когато видяха петте летящи коня обгърнати от огнени кълба. Разкъсани на парчета, крехките, покрити с коприна крила и фюзелажи лумнаха в оранжеви пламъци и към претъпканата трибуна полетяха горящи отломки, предшествани от разкъсаните като парцалени кукли тела на летците.



Щом самолетите се взривиха, Келсо се втурна към верандата, хвърли торбата с оръжията и вързопа с дрехи в ръцете на Кадилак и Клиъруотър и кресна:

— Действайте! Бързо!

Джоди, която вече беше заела позиция до банята на западната страна на двора, издърпа халката на газовата граната и я хвърли към наредените покрай стената слуги. Силна струя бял пушек изригна от гранатата и изпълни въздуха с нервнопаралитичен газ. Келсо хвърли още една граната и хукна през двора след Кадилак и Клиъруотър.

Също като всички други, слугите бяха втрещени от гледката в небето, но тъпият взрив на първата газова граната привлече вниманието на две прислужнички. Те прегърнаха децата си и се обърнаха — и видяха бял пушек, видяха бившия си господар да тича през двора и червенокосия роб зад него да хвърля към тях нещо, приличащо на камък.

Докато тичаха към работилниците, Джоди и Келсо чуха пронизителните писъци на жените. Нямаше значение. Всички пищяха и крещяха. Когато най-близките войници стигнаха до градинската стена, никой от слугите не беше в състояние да им каже нещо — а и на войниците вече не им достигаше дъх.



Стив тъкмо щеше да натисне копчетата, които щяха да разрушат въздушната акробатика на формацията, когато самолетът, на който беше генералният консул На-кане, се върна от полета над Ба-сатана и започна да кръжи над официалната резиденция и правителственото имение. Консулът не беше променил мнението си относно летенето, но — преодолял началния ужас — беше очарован от новата гледка към света. Очите му бяха втренчени в по-големия от двата острова в езерото, който сега беше почти директно под него.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза