Малтийска следа

Малоун извади мобилния си телефон и позвъни на Стефани. За радост, имаше сигнал в катедралата. Беше се извинил на Полукс Гало и беше излязъл от молитвената стая в главния кораб, като бе оставил вратата отворена, за да наблюдава Гало при часовника. Видя го как на свой ред изважда телефон и набира номер, отдалечавайки се към олтара и картината на Караваджо в отсрещния край. Когато се свърза със Стефани, Малоун й обясни какво са открили.

— До час ще знаем повече — каза той. — Изсипването на стъклата от часовника трябва да се извърши внимателно.

— Къде е Лора Прайс?

— Отвън, с Люк.

— Лора е проблем. От малтийската служба за сигурност ми казаха, че тя вече действа без тяхно разрешение. Предполагат, че работи за Ведомството. След смъртта на Спаня са решили да ме уведомят за ситуацията.

— Колко великодушно от тяхна страна.

— Така е. Аз също съм бясна. В началото си мислех, че би могла да ни бъде от помощ. Но Спаня ме изпързаля. Малтийската служба за сигурност ме изпързаля. Нямах представа какво, по дяволите, става там. Трябва да информирам Люк, но той няма телефон. Спаня го унищожи.

— Аз ще се заема с това веднага след като приключа тук.

— Във Ватикана е настанала ужасна олелия след смъртта на Спаня. Много кардинали са в паника от случващото се. Слава богу, там поне знаят как да пазят тайна.

Той продължаваше да наблюдава Гало, застанал на трийсетина метра от него в далечния край на молитвената стая.

— Аз пък се разправям с двама близнаци, които видимо не се понасят. На моменти става лудница. Все едно гледаш филм за Бързоходеца и Уили Койота. Единият е като котка с горящ парцал, вързан за опашката, не знаеш накъде ще хукне. Другият сякаш е на антидепресанти, в полусъзнание, непроницаем като сфинкс. И двамата се мразят, така че, ако открием нещо, не се знае накъде ще тръгнат нещата.

— От Ватикана казват, че каквото и да откриете, си е техен частен проблем. Искат в този момент да се оттеглим и да ги оставим да го решават. Аз лично нямам нищо против. Искам само да се убедя, че каквото е имало за намиране, е намерено.

Той знаеше правилния отговор.

— Разбрано.

— И предай на Люк каквото ти казах.

Откъм отсрещната страна на кораба се задаваха кардинал Гало и уредникът, който влачеше голяма прахосмукачка, а в ръката си държеше разклонител.

— Трябва да затварям — каза й Малоун.

47

Рицарят вече едва се сдържаше. Историята датираше от много, много отдавна.

На 13 октомври 1307 г. всички тамплиери били заловени и хвърлени в тъмница. Били подложени на изтезания, а мнозина и убити, включително техният Велик магистър Жак дьо Моле, който умрял по ужасен начин. Пет години по-късно Орденът бил официално разпуснат, а почти цялото му имущество — предадено от папата във владение на хоспиталиерите. Никой не посмял да оспори това решение. Никой не питал, дори не се зачудил как е възможно такова нещо. Защо папата би постъпил така?

Много просто. Двеста години преди това, при една операция в днешна Турция, група хоспиталиери се натъкнали на скривалище за древни документи. Много от тях били на пергамент. Все религиозни текстове. Повечето отдавна загубили значението си.

С изключение на един. Константиновият дар.

Уникален документ в един-единствен екземпляр, той оцелял при хоспиталиерите през цялото време, докато обитавали Светите земи. После те го отнесли в Кипър, Родос и Малта. Накрая папите надушили съществуването му. Един от тях, Климент V, който се възкачил на престола на свети Петър през 1312 г. и знаел за документа, издал булата Ad Providam, с която цялото имущество на тамплиерите се предавало във владение на хоспиталиерите. Което било категорично доказателство за значението на този документ. Оттогава през вековете, ако някой папа се нуждаел от убеждаване, на помощ се притичвал Константиновият дар. От който рицарите черпели сила.

Но всичко това приключило през 1798 г.

Сега, още тази нощ, положението можеше да се промени.

Малоун стъпи на стола, насочи накрайника на прахосмукачката към слоя счукани стъкла, запълващ часовника, и започна полека да ги засмуква. Той работеше бавно и предпазливо, защото не знаеше какво ще изпадне отвътре, ако изобщо имаше нещо скрито. Сега разбра предимствата на стъклото като опаковъчен материал — не съдържаше прах, освен това беше тежко, правейки невъзможно отнасянето на часовника от крадци. Мощната прахосмукачка работеше безупречно; стъклените частици потракваха равномерно през тръбата. Той се безпокоеше за Люк, но нямаше как да възложи тази задача на някого от тримата мъже, които го наблюдаваха съсредоточено.

Нещо се подаде изпод стъкления пълнеж. Той започна да разчиства около предмета, който се оказа бутилка. С широко гърло. Висока. Изправена вертикално, изпълваше наполовина кухината. Запечатана с восък. Скоро вече се подаваше наполовина над стъклата.

— Спрете прахосмукачката — каза той.

Уредникът изключи уреда, а Малоун остави маркуча върху масата.

— Какво има вътре? — попита кардиналът, нетърпелив както винаги.