Малтийска следа

Гало му го подаде и той отстрани керамичните останки, полепнали по циментовата спойка, колкото да може да бръкне с ръка вътре.

— Донесете онзи стол — каза той на уредника.

Столът беше поставен до входа на молитвената стая, вероятно за разпоредителя, когато катедралата е пълна с посетители. Уредникът го донесе и Малоун стъпи върху него, за да надникне отвисоко в часовника.

— Пълен е с нещо като пясък — каза той.

По пръстите му полепнаха лъскави зрънца.

— Или по-скоро счукани на ситно стъкълца.

— Защитна мярка — обясни Полукс. — Използвана от Ордена през отдавна минали векове. Виждал съм и други хранилища, натъпкани със счукано стъкло.

Определено вършеше работа — Малоун не можеше да бръкне с ръка и да провери какво има вътре. Стъклените парчета бяха натъпкани плътно в кухината, което обясняваше плътния глух звук, когато бе почукал корпуса отвън.

— Ще трябва да внимаваме с изваждането — каза Полукс. — Стъклото може да повреди всичко, което се съдържа вътре.

— Ностра Тринита — намеси се кардиналът — най-вероятно е древен пергамент, устойчив на такива влияния.

Полукс поклати глава.

— Не е вътре. Двете папски були не могат да се съберат в кухината. И двамата сме виждали копията във Ватикана. Свитъците са много по-дълги.

— Сега ли се сетихте да ни го кажете? — сопна се Малоун.

— Константиновият дар може да е по-малък — каза кардиналът. — Не знаем в какъв формат е написан.

Полукс поклати глава.

— Те никога не биха нарушили целостта на Ностра Тринита. Или всичко е вътре, или нищо. Аз предполагам, че в часовника се намират допълнителни указания как да се доберем до него.

Малоун нямаше представа кой от двамата е прав, но му хрумна как да разреши спора. Обърна се към уредника:

— Имате ли по-мощна прахосмукачка?

Кастор едва сдържаше раздразнението си. Тези хора явно не бързаха, докато той се състезаваше с часовника. Трябваха му минимум три часа, за да стигне до Рим, ако се смяташе и пътят до и от летищата. Би могъл обаче да съкрати това време наполовина с няколко телефонни разговора. Имаше приятели в частния сектор, които разполагаха с фирмени самолети. Може би един такъв щеше да го очаква, когато всичко това тук приключеше.

— Трябва ми телефон — каза той.

— В кабинета ми — отвърна уредникът. — Можете да си проведете разговора, докато намеря прахосмукачката.

И той поведе кардинала нанякъде, а Малоун и Полукс останаха сами при часовника. Кабинетът беше точно зад сувенирния магазин в дъното на катедралата. Кастор събуди един свой стар поддръжник, президент на корпорация, който се съгласи да му изпрати личния си самолет на летището в Малта, за да го откара до Рим. Стана му приятно, че все още не всички го мразят. Всъщност си беше създал много приятели сред висшия ешелон на държавната администрация, банкери и индустриалци. Мъже и жени, които също като него смятаха, че Католическата църква е отишла твърде наляво. Всички желаеха промяна, но бяха достатъчно умни, за да не избързват. Как гласеше онази поговорка? Хубавите неща се случват на онези, които умеят да чакат. Наистина ли? Неговият опит показваше, че онези, които чакат, накрая си остават с чакането.

Слава богу, неговото чакане скоро щеше да приключи. Той затвори телефона.

Обикновено група хора са много по-силни от един отделен човек. Това се отнасяше с особена сила за конклава. Той бе запланувал да впрегне силата на тази група чрез няколко добре подбрани нейни членове. Идеята беше колкото проста, толкова и доказана във времето. Внедри свои хора в редиците на противника, научи всичко възможно, после използвай наученото срещу него.

Което му напомни за флашката в джоба му. Той я извади и огледа компютъра върху бюрото. Защо не? Нямаше търпение да узнае дали в нея наистина се крие неговото спасение. Зад вратата на кабинета не се чуваха стъпки и гласове и той мушна флашката в юесби порта. На екрана се появи запитване за парола и той написа KASTOR I. Появи се меню с един-единствен файл. Наречен ДОКАЗАТЕЛСТВА. Добър знак.

Той отвори файла и на екрана се появи копие от резюмето, което вече бе прочел, изложено в същия стил и последователност, само че този път бяха посочени поименно корумпираните кардинали с препратки към допълнения. Той кликна върху няколко линка и се отвориха сканирани финансови извлечения, договори, записки от разследвания и всякакви други улики. Към три от тях имаше вградени аудио файлове със записи на инкриминиращи телефонни разговори между кардинали. Той веднага разпозна гласовете им. Разполагаше с достатъчно доказателства, за да ги изнудва. Кастор затвори файла, извади флашката от компютъра и я стисна в юмрука си.

Спаня вече го нямаше. Но, слава богу, делото му беше живо.