Малтийска следа

Ако в някой бъдещ момент който и да било, духовник или мирянин, запознат с тази клауза от нашия устав, се опита да се противопостави на нейните разпоредби и ако не бъде в състояние да предостави подходящо обезщетение и да възстанови вредите от стореното, то той ще бъде лишен от цялото си достойнство и чест и ще бъде изправен пред Божия съд заради сторената от него неправда, и ще бъде лишен от Светото причастие с плътта и кръвта Христова, и нека Страшният съд го обрече на най-тежкото възмездие.

Колко по-ясно от това можеше да се каже?

Всичко беше подготвено отвън. Хората му бяха готови за действие. Дошъл бе часът на най-тежкото възмездие.

Приковал очи в надгробната плоча на Бартоломео Томази ди Кортона, Кастор зачете епитафията на латински.

— „Приставът, син на Николао от рода Кортона, благородник на своя град, напуска земния си път. Приет в Свещената милиция на Рицарите на Йерусалим, от лето 1708-о той посвети живота си в служба на Ордена, изпълнявайки дълга си по суша и море с безкрайна вярност. Живя 79 години, 6 месеца и 18 дни.“

Надписът най-отгоре звучеше пророчески.

Mors ultra non dominabitur. Смъртта не царува в отвъдното.

Над епитафията се виждаха три символа. Алфа и омега — първият и последният. А между тях — Христовият монограм, образуван от наслагване на Хи и Ро, първите две букви от гръцкия начин на изписване на името Христос. Днес този символ не се ползваше често, за разлика от някога.

Той се досети за връзката. В навечерието на решителна битка, впоследствие определила бъдещето на Римската империя, Константин имал видение. В небето се появил кръст с надпис IN HOC SIGNO VINCES. „С Неговия знак ще победиш.“ Той не знаел как да разбира това послание, но същата нощ сънувал как лично Христос му нарежда да използва знака срещу враговете си. Разбира се, днес никой не можеше да каже със сигурност дали историята с видението е била истина или измислица. Пък и съществуваха толкова много различни версии, че човек не знаеше на коя да вярва. Един факт беше неоспорим: след този момент Константин разпоредил изработването на нов монограм, наречен Хризма и съчетаващ първите две гръцки букви на името Христос. Хи и Ро.

След това заповядал този знак да се гравира върху щитовете на войската и да се постави върху щоковете на новите знамена, с които изтласкал съперника си в Тибър. В крайна сметка Константин победил всеки, дръзнал да оспори властта му, и обединил Римската империя като неин владетел. След което в знак на почит към знака на своето спасение срещу съперници и врагове разпоредил да бъде носен начело на всички армии в империята.

Кастор се усмихна. Приорът бе избрал ясни знаци за посочване на мястото.

Малоун преведе онова, което разбираше от надписа, т.е. почти всичко.

— Това е многозначително — каза кардинал Гало. — Този символ тук, в средата, е знакът на Христос. Създаден от Константин Велики.

— Съгласен — отвърна Полукс. — Това е било намерението на приора. Да ни доведе право тук.

Това е чудесно, помисли си Малоун, само че не решава загадката. Той се загледа в изображенията върху мраморната плоча. Скелет, щит, корона, жезъл, череп с кръстосани кости, котви и маса със счупен часовник върху мраморен постамент, а отгоре арка.

— Часовникът е тук — обади се уредникът, — в катедралата.

Кардинал Гало посочи с пръст към плочата.

— Казва ни да отворим часовника.

— А къде е той?

— В молитвената стая.

Те тръгнаха към една от огромните позлатени арки, водеща към страничния кораб. През великолепен портал с четири мраморни колони, увенчани с фигури на агнец и гълъб, се озоваха в правоъгълно помещение с позлатени стени, чийто под също беше осеян с мраморни надгробни плочи. В отсрещния край на помещението, зад поредната позлатена арка и олтара, беше окачено огромно маслено платно, изобразяващо кървавото убийство на Йоан Кръстител.

— „Обезглавяването на свети Йоан“ от Караваджо — каза уредникът, като сочеше с пръст. — Най-ценното съкровище, което притежаваме.

Малоун хвърли бегъл поглед на картината, после се съсредоточи върху самото помещение. Навсякъде се виждаха малтийски кръстове, а таванът беше покрит с великолепни позлатени орнаменти. Сред оскъдната мебелировка имаше конзолна маса, върху която беше поставен мраморен часовник, същият като изобразения върху надгробната плоча в главния кораб. Но този не беше счупен.

Той пристъпи към него и се опита да го повдигне. Беше висок над половин метър и прекалено тежък.

— Не сме го местили от години — каза уредникът.