Малтийска следа

И линията прекъсна. Но Люк не свали телефона от ухото си и продължи да се преструва, че говори, докато преценяваше ситуацията. Пушката още беше в ръката му. Лора Прайс изчакваше на шест-седем метра откъм левия му борд. Той се направи, че прекъсва разговора, и й махна да се приближи, за да й върне телефона. Ако запазеше спокойствие, може би щеше да успее да я изненада. Нещата с кардинала се бяха пообъркали, но той щеше да намери начин да му хване отново следите. Случва се човек да стъпи в мръсотия; важното е да внимаваш да не усмърдиш всичко наоколо.

Пушката беше насочена надолу, към палубата.

Той й махна с ръката, в която държеше телефона, и тя се приближи с лодката. Подхвърли й апарата. В момента, когато тя посегна и го улови във въздуха, той вдигна оръжието и изстреля три куршума в двигателя й. Тя се просна по лице на палубата. Извънбордният мотор избухна в искри и дим.

Люк се изсмя тихо. Триста конски сили бяха отишли на вятъра.

Той завъртя ключа и запали своя двигател, като даде газ, обливайки другата лодка с разпенената си бразда. Люк хвърли поглед назад и видя, че Прайс се е изправила на крака, но вече беше твърде далече, за да го улучи с пистолета си от люлеещата се палуба.

Махна й за „сбогом“, като се надяваше никога повече да не я види.

Време беше да открие Гало и да продължи, откъдето го бяха прекъснали. Люк погледна към брега и кулата „Мадлиена“. Кардинала и мъжа с него ги нямаше. Тръгна успоредно на брега, като въртеше руля, за да избягва по-големите вълни, и се насочи на изток към Валета, където го очакваше наетата му кола. Вибрациите от двигателя се предаваха на палубата и сякаш го зареждаха с енергия.

Никой не го следваше. Явно на Лора Прайс щеше да й се наложи да си търси транспорт до брега. Но такъв беше животът.

Той обичаше да се залъгва с мисълта, че разбира от жени. Истината беше обратната. Обичаше да се прави на непукист и да кара дамите да си мислят, че е някакъв див вироглавец, когото могат да опитомят. Това в повечето случаи работеше в негова полза, но понякога водеше и до катастрофи.

Всъщност Люк Даниълс беше мамино синче. Той се обаждаше на майка си всяка неделя независимо от коя точка на света. Тя знаеше, че работи в разузнаването. Стефани му беше позволила да й разкрие този факт, който я бе хвърлил във възторг. От четирите й деца — Матю, Марк, Люк и Джон — той беше лудата глава. Останалите имаха порядъчни професии, семейства, къщи, ипотеки. Само той бе останал ерген, обикаляше света и вършеше онова, което поискаше от него отряд „Магелан“. Все още не бе открил онази идеална комбинация от любовница, приятел, душеприказчик и партньор. Може би някой ден и това щеше да стане. Проблемът беше, че докато жените се омъжват за избраника си с надеждата да го променят, но рядко успяват, мъжете се женят за избраницата си с надеждата да си остане същата, но тя винаги се променя. Какво му бе казало едно потенциално гадже? Съпрузите са като колите. През първата година не дават дефекти.

Колко вярно казано.

Кариера, постижения, независимост, пътувания — това бяха основните му приоритети за момента. Бракът и децата оставаха на заден план. Фактът, че е племенник на Дани Даниълс, може би му бе отворил някоя и друга врата, но ако тези врати не се бяха затворили оттогава, го дължеше единствено на себе си, на добре свършената работа. Разбира се, последният половин час не се броеше сред триумфите му.

Той следваше курс на юг, като си преговаряше наум прочетеното предишната вечер. След Великата обсада от 1565 г., когато турците се опитали да превземат Малта със сила, Великият магистър Жан Парисо дьо Валет решил да изгради укрепен град върху един гол варовиков полуостров на северния бряг на острова. Това бил първият европейски град от римско време насам, построен по градоустройствен план, с мрежа от улици и крепостен ров откъм южната страна, заобиколен отвсякъде от дебели каменни стени. Откъм изток и запад имало удобни заливи, представляващи отлични естествени пристанища. Местоположението се оказало превъзходно за морска сила като малтийските рицари, които постепенно превърнали острова в непревземаема военноморска база.

С размерите си от приблизително три километра на километър и половина и гъстото си застрояване Валета векове наред бе приютявала рицарите, предлагайки им всички условия за живот. Градът беше ням свидетел на четири века упорит труд и великолепие. Неговите църкви, магазини, жилищни сгради, дворци, складове и укрепления заедно с двореца на Великия магистър бяха оцелели като по чудо въпреки яростните бомбардировки на Хитлер през Втората световна война.