Малтийска следа

Дотук беше лесно. Вече имаше тактическо предимство.

Той погледна към кулата „Мадлиена“. Гало и другият мъж бяха още на горната тераса и го наблюдаваха. Той остави пушката в краката си и даде газ. Двигателят се събуди и изрева. Зави към брега и в този момент чу изстрел.

Зад гърба си.

Той се обърна. Към него се носеше друга лодка. С един човек на борда — с бейзболна шапка, който едновременно управляваше и стреляше по него с пистолет. Люк имаше пушка, но не можеше да кара лодката и да стреля. Започна да криволичи на зигзаг, за да избегне куршумите.

Отекнаха още два изстрела.

Той зави на юг към Валета. Другата лодка го последва с вътрешен завой; дистанцията помежду им бързо се свиваше. След секунди щяха да се изравнят.

Люк пусна щурвала и сграбчи пушката с две ръце. Преследвачът му се приближи още повече. Люк се обърна и застана леко разкрачен, готов за стрелба, преди лодката да бе кривнала встрани.

Другата лодка забави ход и спря, а кормчията вдигна ръце във въздуха в знак, че се предава. Люк стисна отново руля и даде газ, завивайки към другия съд. Приближи се и вдигна пушката с една ръка с пръст на спусъка, докато с другата едновременно подаваше газ и въртеше руля.

Преследвачът свали бейзболната шапка и по раменете му се посипаха дълги руси коси.

— Коя си ти? — извика Люк.

— Лора Прайс.

— А защо стреляш по мен?

— За да привлека вниманието ти.

Лодките им се поклащаха върху вълните.

— Е, успя.

— Ако исках да те убия, щях да съм го направила.

— Винаги ли си толкова самоуверена?

— Тук съм, за да ти помогна.

— Измисли нещо по-умно.

— Може ли да си извадя телефона?

— Давай.

Жената бръкна в джоба си, докато той я държеше на прицел с пушката. Когато извади ръката си, държеше в нея сгъваем мобилен телефон. Отдавна не бе виждал такъв апарат. Тя му го подхвърли и Люк го улови във въздуха.

— Натисни двойката — извика тя.

Без да сваля пушката, той натисна бутона и вдигна апарата до ухото си, като не отделяше поглед от Лора Прайс.

Чуха се две иззвънявания. После някой отговори.

— Стефани Нел на телефона.

7

Езерото Комо

Главата на Малоун се пръскаше от остра болка, която започваше от тила и стигаше напред до очните му дъна. С усилие на волята той изплува от мъглата, опомни се и когато зрението му се фокусира, видя мъжа, който бягаше по коридора на третия етаж, малко преди да завие към стълбището. Тогава скочи и се затича след него.

Мъжът имаше преднина и вече почти беше слязъл на втория етаж. Малоун реши да спечели време, метна се през парапета, стовари се върху него с цялата си тежест и го повали на пода. За негов късмет, тялото на непознатия смекчи удара; двамата се претърколиха до следващата стълбищна площадка. Кожената чанта изхвърча от ръцете на мъжа, прелетя над парапета и падна долу. Малоун скочи на крака и го цапардоса с юмрук в лицето. Нападателят се нахвърли върху него и го събори върху каменния парапет. Площадката на етажа представляваше тесен коридор, пресичащ къщата, който в края си имаше два затворени прозореца.

Малоун се оттласна от нападателя си и набързо го оцени с поглед. Беше набит, русоляв, облечен с джинси и пуловер.

Мъжът се втурна напред, избегна поредното кроше и обви ръце около гръдния му кош в задушаваща прегръдка. Вкопчени един в друг, те залитнаха напред и се блъснаха в прозореца. Посипаха се стъкла; Малоун се опитваше да отблъсне атаката, но мъжът вече го беше уловил откъм гърба и го притискаше към строшения прозорец. Той вдигна крак и успя да го улучи с тока на обувката си малко над глезена. Мъжът изръмжа и охлаби хватката около гърдите му. Малоун заби лакът в корема му и той се преви на две. Местата бяха вече разменени и той вкара ръката на мъжа в дупката на счупения прозорец, като я притисна към назъбените стъкла. Мъжът изрева от болка, но Малоун го притискаше с цялата си тежест към стъклото и видя как то сряза ръката му от китката до лакътя.

С животински писък противникът му вдигна нагоре обезобразената си ръка, от която шуртеше кръв. Висяха и парчета плът и кожа. Той се затича към стълбището, опитвайки се да избяга.

Чу се трясък.

Тялото на мъжа се затресе в спазъм от удара на куршума, който прониза гръдния му кош и изхвърча навън сред фонтан от кръв.

Изтрещя нов изстрел. Тялото на мъжа се сгърчи.

Малоун разбра какво се случва. Някой стреляше отдолу.

Трети куршум повали по лице мъжа, който се строполи на пода като покосен, от гърлото му излизаха болезнени хрипове. Малоун залегна зад парапета и надникна между пръчките. Долу нямаше никой. Пушката, която бе използвал, за да подплаши мечката, все така лежеше на пода в коридора на третия етаж.

Отвън пред входната врата се разнесе нов изстрел.

Нападателят му вече лежеше неподвижно на пода и не издаваше звук. Малоун се надигна и се затича по стълбите към входната врата. Пред очите му танцуваха черни петна от удара в тила, но приливът на адреналин му помагаше да пази равновесие. Отвън все така не се виждаше никой. Теренът от трите страни на къщата се издигаше стръмно нагоре към гористите планини. Чу се приглушено далечно изръмжаване на запалващ двигател.