Малтийска следа

— По време на войната работехме с американското и британското разузнаване — каза Гало. — Статутът ни на суверенна нация ни позволяваше да поддържаме дипломатическо присъствие навсякъде по света. Предоставяхме медицинско обслужване на воюващите страни, но наред с това предавахме на Съюзниците разузнавателна информация. Бяхме и връзката с двамата папи. Междувременно научихме, че Мусолини с изнудване е принудил Светия престол да стои настрана, убеждавайки Ватикана, че притежава древните документи. И двамата папи искаха от нас доказателства, че те са у нас. Разбира се, ние не бяхме в състояние да им ги дадем. Затова те капитулираха и запазиха мълчание за фашистките зверства. Пий Единайсети бе възнамерявал да наруши мълчанието си, но почина, преди да го направи. Пий Дванайсети остана верен на поетия ангажимент. В течение на десетилетия историците спорят защо Ватиканът не е сторил повече, за да спре злото в Италия и Германия. Но Църквата беше заплашена с нещо достатъчно важно, за да погълне цялото й внимание.

— А дали Мусолини наистина е притежавал документите?

— Нямаме представа. Дучето уби трима рицари, единият от които член на Тайното братство, за да се сдобие с онова, което търсеше. Това го знаем със сигурност. Затова през последните седем десетилетия събирахме всичко, което можехме. — Той отново обгърна с жест помещението. — И това тук е резултатът от нашите усилия. Питахте, господин Малоун, с какво е важен Мусолини. Ето с какво.

— А Църквата в течение ли е?

— Архиепископ Спаня определено е. Може би няколко кардинали знаят. В редиците на Ордена малцина са посветени в тази история. Аз съм един от тях. Но това не се знае от всички. Явно внезапната смърт на папата е възродила амбициите на архиепископа, Тайното братство и Кастор. И трите страни искат да се възползват от ситуацията.

— Вие не станахте ли временно заместващ благодарение именно на брат си? — попита Малоун.

— Съгласих се да поема поста като начин да преодолеем разделението в нашите редици. Но дребнавите раздори и абсурдно напомпаното его на голяма част от ръководството подлагат на изпитание търпението ми. Въпреки това аз съм лоялен към братята си. Само и единствено на тях.

— За сметка на родния ви брат?

— Дори за негова сметка. — Гало се поколеба, после добави: — Наивно си мислех, че аз съм единственият, който може да обуздае Кастор. Познавам го. Може би дори по-добре, отколкото той сам се познава. Още веднъж ви се извинявам за случилото се, господин Малоун. Старая се да коригирам ситуацията.

— Приемете и вие моите извинения. Просто се опитвам да се ориентирам в обстановката.

— Разбирам. И така, онова, което ще ви разкажа, е пазено като наша съкровена тайна в течение на много векове. Но ми е нужна помощта ви, затова ще наруша устава и ще я споделя и с двама ви.

29

Люк слушаше внимателно обясненията на Спаня.

— През трийсетте Мусолини държал да демонстрира на света Рим, възроден в някогашното си имперско великолепие. Затова се захванал с огромен по мащабите си проект за реконструкция на градската среда. Съборени били сгради, цели квартали били изравнени със земята, прокарани били широки булеварди. Днес в Рим идват хора от цял свят, за да се възхищават на архитектурата. Но те не разбират, че в голямата си част тя носи отпечатъка не само на папи и императори, а и на един кръвожаден фашист.

После Спаня им разказа как Мусолини се е надявал да докара в Рим световно изложение, че дори и олимпийски игри. За целта усвоил един участък блатиста земя северно от града, на брега на Тибър, и построил там величествен комплекс. Форо Мусолини.

— Нещо като Форума на Цезар или този на Август. Но докато в древността това са били места за търговия и богослужения, неговият бил замислен като арена на спорт и политика. Имало зали, лекоатлетически писти, плувни басейни, натруфен стадион от полиран варовик с двайсет хиляди места, заобиколен от шейсет мраморни статуи на голи мъже, размахващи боздугани, мечове и прашки. Форумът се превърнал в място за сборища на черноризци, седалище на Фашистката академия за физическо възпитание и площадка за тренировки и състезания. Лично Мусолини редовно ходел там да спортува и, което е най-невероятно, съоръжението още съществува.

Това беше изненада за Люк.

— Комплексът се използва за международни състезания — каза Спаня. — В сградите се помещават Италианският олимпийски комитет, телевизия, музей, академия по фехтовка, дори съдебна зала, оборудвана по последна дума на техниката, в която се провеждат процеси срещу терористи и мафиоти. Мястото се развива според нуждите, но една негова част си остава все същата.

Той помълча за ефект и добави:

— Обелискът.

Малоун никога не бе чувал за Форо Мусолини, нито за обелиска, който Полукс Гало току-що му описа. Но беше заинтригуван.

— Обелискът е висок близо седемнайсет метра — каза Гало. — Най-големият мраморен блок, добит някога в Карара. Като материал е перфектен, без пукнатини и примеси, а отгоре завършва с позлатен бронзов връх. С издълбан надпис: Mussolini Dux.

Малоун си преведе наум. Вождът Мусолини.