Малтийска следа

Лицето на по-възрастния мъж запази стоическото си изражение. Мусолини се беше надявал да го хване натясно, но уловката му не сработи. Бяха се усамотили в градината на резиденцията между подстриганите зелени храсти и високите кипариси.

— Аз притежавам документите — обяви той.

— Нищо не притежавате.

— Не бъдете толкова сигурен. Вашите рицари не стояха със затворени усти.

— Но въпреки това ги убихте.

— Никого не съм убивал.

— Сякаш сам си вярвате…

Мусолини посочи с пръст отвъд градината, към главния портал.

— Вярно ли е онова, което се разправя?

— Вижте сам.

Той се отправи с маршова стъпка към високата каменна решетка. Зад сводестата централна порта се виждаха две заключени железни врати. Едната водеше към Il Buco della Serratura. Такова дълго название за нещо толкова просто. Ключалката.

Неговите шпиони му бяха докладвали какво се виждало през отвора. Той се приближи към вратата, наведе се и надникна. В далечината, към края на градинската алея, между два подстригани кипариса видя купола на базиликата „Свети Петър“. Той се усмихна на загадъчната символика и се обърна към Великия магистър:

— Случайност ли е, или е нарочно това, че хоспиталиерите виждат центъра на Римокатолическата църква през собствената си ключалка?

— Това не мога да кажа. Но ние дълги векове сме пазили Църквата.

— Като сте искали много в замяна на службата си.

— Ние сме добри, лоялни и верни. За разлика от вас.

— Аз съм вашият лидер.

— Не е вярно. Това място не принадлежи на Италия. Ние сме отделна нация. Тук аз съм лидерът.

— На моите черноризци ще им трябват няколко минути, за да ви превземат. И тогава можем да опожарим тази нация, докато не остане нищо от нея. След което мога да превзема Палацо ди Малта и да повторя същото и там. Не ме изкушавайте.

— Правете каквото знаете. Ние и преди сме били бездомни, а сме оцелели.

— Кажете на Пий да ме остави на мира. Направете го и Константиновият дар остава у мен. Аз дори му направих услуга и го скрих там, където никой да не може да го намери. Безценната му вяра няма да бъде застрашена. Виждате ли, о възвишений, кралю на суверенна нация, сега аз съм Пазител на Църквата. Не вие. Аз. И Църквата ще прави каквото аз й наредя.

— Срещата била през май трийсет и осма година, а ключалката си е все там — каза Гало. — Всеки ден хора се редят на опашка, за да зърнат през нея купола на „Свети Петър“, който е на повече от три километра в далечината.

— А откъде знаете какво точно е казал Мусолини онази вечер? — попита Стефани.