Малтийска следа

— Може. Но никога няма да знаем със сигурност. Наполеон, все още заточеник, умира през хиляда осемстотин двайсет и първа. Папата — две години по-късно. Най-вероятно Светият престол през цялото време е смятал, че Константиновият дар е бил притежание на Наполеон, а разкриването му е било толкова опасно за тях, че са се опитвали да го умилостивят.

— А така ли е било?

— Не, но Наполеон е бил добър лъжец, като се е възползвал от две възможности, предоставили му се при разграбването на Ватикана. Освен това е плячкосал и Малта.

Малоун усети как го обзема любопитство.

— Църквата знаела ли е, че Ностра Тринита се е загубила още с нахлуването на Наполеон в Малта?

— Естествено. Но по онова време никой не е имал представа къде е била скрита. Сега знаем, че човекът, който я е укрил, е бил екзекутиран и е отнесъл тайната в гроба.

— И сега вашият брат я издирва, така ли? — попита Стефани. — Също и Спаня.

— Така мисля.

— Вие така и не ми обяснихте защо от Тайното братство току-що се опитаха да ме убият.

— Много просто — отвърна Гало. — Защото британците са ги помолили да го направят.

— Той е прав. Джеймс Грант е мошеник — заяви Стефани.

— А Мусолини? — попита Малоун. — Как се вписва в цялата картина?

— Това е именно причината моят брат и архиепископ Спаня да играят в един отбор.

27

Люк размишляваше колко бързо се променят нещата около него.

Първо бе висял във въздуха, после се бе изкъпал в Средиземно море, бяха го хвърлили в тъмница, полицаи го бяха нападнали, а сега се намираше в апартамент в сърцето на Валета, отведен там от началника на разузнаването на Ватикана в компанията на агент от малтийските служби за сигурност. Не знаеше вече кого да слуша и на кого да вярва. Лора Прайс, която го бе предупредила да бяга колкото може по-надалече, сега очевидно работеше за врага.

— Намираме се близо до стария Дворец на Инквизитора — каза Спаня. — Каква длъжност, а? Назначаван от папата и изпращан тук, за да изкоренява ересите и всичко противоречащо на католическата вяра. Имал е последната дума. Ето такава длъжност би ме зарадвала.

Люк огледа тясното жилище. Само три помещения, поосвежени от пъстри завеси, с мебели, изглеждащи твърде големи за размера на стаята. Никакви снимки, поставки за свещи или джунджурии. Нищо лично. Тук не живееше никой, поне не постоянно. Като агент той бе отсядал в достатъчно тайни квартири, за да ги разпознава по вида им.

— Ваше ли е това местенце?

— Нашите хора го ползват.

При пристигането им Люк бе забелязал на фасадата нещо странно — един барелеф, изсечен в ерозиращата каменна фасада, над чифт покрити с капаци прозорци. Изобразяваше човешко око между две брадви. Спаня му обясни кой бе живял преди много време в тази сграда. Палачът.

Едва ли беше съвпадение, че заемащият тази незавидна длъжност е живял в близост до Двореца на Инквизитора.

Чу се избръмчаване. Спаня извади от джоба си телефон и излезе, за да говори спокойно.

— Би ли ми казала какво става тук? — попита Люк Лора.

— Спаня ми каза, че знае за присъствието на кардинал Гало на острова и че ситуацията е под контрол.

— И ти му повярва?

— Когато се качихме в колата, позвъни на шефа ми и той ми нареди да му съдействам. Бас държа, че твоята шефка ще ти нареди същото.

Само че това бе трудно да се докаже, откакто телефонът му беше удобно унищожен.

— Твоят телефон още ли е у теб?

— Спаня го взе.

Естествено.

— Значи ние сме изолирани, докато папският шпионин контролира потока на информацията? Това не е добре. По много причини.

Люк пристъпи до прозорците, вдигна завесите и погледна към пустата улица два етажа по-надолу.

Спаня се върна и затвори вратата след себе си.

— Първо, нека сме наясно. Можете да си тръгнете по всяко време.

— А защо тогава сме в този затвор?

— Както видя, местните нямат добро мнение за теб.

— Благодарение на теб.

— За твое съжаление, така е. Бих желал да не намесвам мои хора. В момента ситуацията е хаотична и времето ми е изключително ценно, а повечето от хората ми подготвят Ватикана за конклав.

— А какво става с Котън Малоун?

— Това бе предметът на обаждането. По всичко личи, че господин Малоун е вън от опасност. Твоята шефка в момента е при него, както и временният началник на хоспиталиерите.

Люк определено се оказваше намесен в нещо далеч по-голямо, отколкото бе очаквал. Това беше очевидно. И трябваше да продължава напред без оглед на рисковете. Някои биха нарекли това глупост. Но за него беше работа.

— Моят човек през последните два часа е с кардинал Гало — каза Спаня. — Исках да го задържи, за да използваме времето за решаване на един по-належащ проблем.

Люк нямаше търпение да чуе какъв.