Малтийска следа

Излязоха от Марсаскала и поеха нататък, към залива Сейнт Томас — закътано пристанище, заобиколено от три страни с отвесни скали.

— Къде отиваме? — попита той.

— Да разговаряме с един човек, който знае доста неща.

Загадъчният отговор подразни Кастор. Трябваше сега да бъде в Рим. Сигурно с всеки изминал час прииждаха кардинали и биваха разпределяни по стаите си в дома за гости „Санта Марта“, готови да бъдат изолирани от света за времетраенето на конклава. А той беше тук, под дъжда.

— Кога ще получа онази флашка в джоба ти?

— Архиепископът иска първо ловът да стигне до логичния си завършек.

Все по-трудно му ставаше да прикрива надигащото се в него чувство на раздразнение.

— И условие за това е откриването на Ностра Тринита?

— Не. Ако това начинание се провали, значи се е провалило и толкова. Но за момента архиепископът не вижда нужда да разкрива детайли по степента на корумпираност в Курията. Ще получиш флашката, преди да се явиш за конклава.

И тогава, в миг на прояснение, видя смисъла в това отлагане.

— Той си мисли, че ще я пусна в употреба преждевременно. Иска цялото това изнудване да се извърши вътре, в рамките на конклава, за да може, когато всичко приключи, никой да не говори повече по въпроса.

— Уместна предпазливост, не смяташ ли? Макар той да е убеден в способността ти да придумаш правилните кардинали да подкрепят твоята кандидатура, ако нещо се обърка, поне няма да се разчуе, тъй като кардиналите ще са дали обет да пазят тайна.

— А пък аз ще бъда изкаран виновен за всичко.

— Във всяко нещо, с което се заемем, има елемент на риск.

— Освен за шефа ти.

— Напротив! Заставайки зад теб, архиепископът поема огромен риск.

Кастор се зачуди на тази забележка. Спаня не бе оцелял толкова дълго, поемайки огромни рискове. Внезапното нахлуване на ватиканския шпионин в живота му го изпълваше с неприязън. Понякога сутрин, докато се бръснеше, Гало улавяше в огледалото отражението на човек, когото не би могъл да разпознае, ако не го бе създал той. Ако не го бе изваял старателно като скулптор. Както по всяко парче мрамор обаче, и по него бяха останали белези — стигмата на едно противоречиво минало, и макар да се смяташе за завършен, собствените му грешки го бяха превърнали в самотен неудачник. Но сега му се струваше, че може би съдбата му дава втори шанс.

— Може ли да те питам нещо? — добави Чатърджи.

— Казвай.

— Какво име си избрал да си дадеш като папа?

Странен въпрос, но той определено бе мислил за това. Всъщност допадаше му пълната титла. Епископ на Рим, наместник на Исус Христос, приемник на Княза на апостолите, Върховен понтифекс на Вселенската църква, патриарх на Запада, примас на Италия, архиепископ и митрополит на Римската провинция, монарх на града-държава Ватикана, роб на робите на Бога.

Но това беше твърде много, дори за него.

Ранните епископи на Рим бяха използвали кръщелните си имена след избирането им. След това, към средата на VI в., Меркурий мъдро решил, че не подхожда на един папа да носи името на езически римски бог. Затова се нарекъл Йоан II, в чест на своя предшественик, почитан като мъченик. По-късно, когато до папския престол започнали да се издигат и свещенослужители от север, отвъд Алпите, те заменяли чуждоземските си имена с по-традиционни. Последният папа, използвал кръщелното си име, бил Марсел II през 1555 г. Сега той щеше да направи същото.

— Ще се наричам Кастор Първи.

Чатърджи се изсмя дрезгаво.

— Какво ти е толкова смешно?

— Спаня явно добре те познава. Това е паролата за флашката.

26

Малоун изгледа мъжа, който се наричаше Полукс Гало.

— Същото име носеше и онзи, който току-що се опита да ме убие.

— Знам, за което се извинявам — каза Гало. — Но в редиците на хоспиталиерите назрява сериозна криза. Мъжът, с когото сте имали проблем, явно се представя за мен.

Това беше очевидно.

— А кой е той?

— Рицар, както и останалите с него. Във всяка организация се появяват фанатици. Ние не сме изключение.

Темата изискваше по-обстоен анализ, но той реши първо да изслуша Стефани.

— Котън, преди няколко часа разбрах в какво си се замесил — каза тя. — Работя върху ситуацията повече от седмица, но едва сега научавам за англичаните.

— Каква ситуация?

— Не съм напълно сигурна. Нещата са в постоянен хаос, най-меко казано. Знам, че си имал работа с Джеймс Грант, а Грант е свързан с Ведомството.

Навремето, като действащ агент в отряд „Магелан“, Малоун на няколко пъти си бе имал работа с хората на Даниел Спаня. Същото правеха и повечето разузнавания в западния свят. Ватиканът беше истинска златна мина за информация. Всеки ден от хиляди свещеници, епископи, миряни и нунции в централата постъпваха църковни, политически и икономически сведения. Ватиканът разполагаше с изумително множество от очи и уши в почти всяка държава на света. Никой друг не притежаваше подобна шпионска мрежа.