Малтийска следа

— Разбира се — продължи Стефани, — да работиш с Ведомството не е еднопосочен процес. Информацията трябва да се разменя. Знам, че преди няколко седмици Джеймс Грант е споделил факта за появяването на писмата на Чърчил. Издирил е потенциалния продавач и е питал Ватикана дали разполага с нещо за него. Каквото и да било, стига да потвърждава автентичността на писмата. Напълно естествено, човекът не е искал да си губи времето с измамник. И е говорил лично със Спаня.

— А какво е научил? — попита Малоун.

— Вероятно Спаня не му е бил от голяма полза. И въпреки това той сега е в Малта и сее хаос, докато Грант е в Италия и издирва онези писма. Надявам се, че Люк владее положението там, макар че по-рано днес и той си имаше проблеми.

— Люк ще свърши работа.

— Не се съмнявам. Но и той като теб работи слепешком.

Гало се обади:

— Това е трудна ситуация за мен, господин Малоун. Моят брат близнак кардинал Гало е дълбоко замесен. Боя се, че се е оставил да го въвлекат в поредната авантюра.

— Четох за него и за случващото се с вашата организация. Казвате, близнак. Еднояйчен ли?

Гало кимна. За жалост, в статиите, които Малоун бе чел, не фигурираше снимка на кардинала. Ако имаше такава, той щеше навреме да разкрие измамника.

— А кой се опита току-що да ме убие? — попита той.

— Една група в нашите редици, известна като Тайното братство.

На ръцете на мъжа нямаше пръстен, нито по нещо личеше, че е носил такъв в миналото.

— Измамникът ми разказа за тях, като ме увери, че вече не съществуват.

— Допреди няколко часа бих се съгласил с него. Но това явно не отговаря на истината. Съществуват в някаква нова форма. Смятам, че те са ви нападнали във вилата и са убили трима души, между които един от своите.

— За да не го заловя жив?

— Логиката сочи натам. Трябва да разберете, че благодарение на моя брат малтийските рицари сега са дълбоко разделени. Води се гражданска война. Една от страните остава вярна на Ордена, другата открито се бунтува. Тази вечер сте попаднали на група бунтовници.

— А къде бяхте вие, когато въпросните бунтовници се опитваха да ме убият?

— В Рим. Едва в самолета научих за възникналата ситуация и че сте били в Палацо ди Малта. Последните няколко дни поддържам връзка с госпожица Нел, работим заедно. Когато споменах ситуацията и казах името ви, тръгнахме насам колкото се може по-бързо.

Малоун нямаше причина да не му вярва, особено след като и Стефани беше замесена.

— От Тайното братство искат писмата на Чърчил — каза Гало, — за да сключат сделка с британците. Може да се предполага, че британците разполагат с информация, която им е нужна.

— Каква например? — попита той.

Гало се поколеба, но Стефани му кимна окуражително.

— Рицарите хоспиталиери са уникални сред воините монаси — каза Гало. — Тамплиерите ги няма вече. Тевтонските едва живуркат. Но хоспиталиерите си остават сила. Ние сме глобална благотворителна организация. Донякъде дължим оцеляването си на нашата адаптивност, на това, че винаги успяваме да допринесем полза. Донякъде на настойчивост и на късмет. Но една част от причините е в онова, което някога сме знаели. И което включва нещо, наречено Ностра Тринита. Нашето триединство.

— Звучи като нещо, предавано между поколенията.

— И е. Всъщност това е нашата същина. Отначало е било Ностра Дуе. Светото двуединство. Два документа, които рицарите са пазели ревниво от самото начало. Единият се нарича Pie Postulatio Voluntaris, „Най-благочестивата молба“, от хиляда сто и тринайсета, който признава съществуването ни и потвърждава нашата независимост и суверенитет. Вторият е Ad Providam от хиляда триста и дванайсета, с който папа Климент Пети ни предава във владение за вечни времена цялото имущество на тамплиерите. Те са разпуснати пет години преди това. Във Ватикана се намират подписани и двата документа, така че няма никакво съмнение в тяхната автентичност. Но ние винаги сме съхранявали свои оригинали.

— Защо? — попита Стефани.

— Те са единственото свидетелство за нашата легитимност, за независимостта ни. И двата принципа са оспорвани неведнъж в миналото, но тези два папски декрета винаги са решавали спора.

— А третата част, която ги прави Триединство?

— Тя стига до нас по-късно, през Средните векове, и е много по-загадъчна. Доколкото ми е известно, днес няма жив свидетел, който да я е виждал. Нарича се Constitutum Constantini. „Константинов дар“. Него са търсили Наполеон и Мусолини и него е тръгнал да дири сега моят брат. Всичките три документа са били държани заедно и съхранени през вековете от Тайното братство, чиито членове са полагали клетва да ги опазят. И са ги опазили чак до хиляда седемстотин деветдесет и осма, когато и трите документа изчезват безследно и оттогава никой не ги е виждал. За да покажат единството и солидарността си, членовете носят пръстен с гравиран палиндром, който датира от времето на Константин Велики.

И той разказа на Стефани за пръстена и петте реда букви, които се четат по един и същ начин във всяка посока:

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS