Малтийска следа

Той излезе от криптата и прекоси двора, като оглеждаше една по една металните врати. Всички бяха затворени и защитени с електронни ключалки, които се отключваха с бутони отстрани. Когато стигна до най-отдалечената точка от залата с масите, той се спря и се вгледа назад между колоните в сгъстяващия се под сводовете полумрак. В ходниците на приземния и горния етаж се запалиха лампи. В отсрещния ъгъл горе той забеляза полуотворена врата. Все така оглеждайки се за двамата изчезнали братя, Малоун се отправи към най-близкото стълбище и затича нагоре.

Горният етаж изглеждаше също така притихнал, както приземният. Той се приближи до полуотворената врата; помещението зад нея беше осветено с неонови тръби. Беше с размери може би девет на девет метра, с потъмнял от времето дървен гредоред. Покрай каменните стени бяха наредени шкафове и етажерки, а в центъра се намираше още една дървена маса като онези долу, само че празна.

Той влезе вътре и огледа рафтовете. Много бяха изпълнени с книги на различни езици, всичките за Мусолини. Тренираното му око забеляза подвързиите. Някои бяха текстилни, други кожени, повечето с хартиените си обложки, обвити във фолио. Бяха поне няколкостотин. Направи му впечатление, че тук няма противопожарни пръскачки. Логично. Зелени метални шкафове, подредени в редици, заемаха двата края на помещението. Отвори един и видя папки с документи, датирани в периода от 1928 до 1945 г. Много от изписаните на машина пожълтели от времето страници му напомняха съдържанието на чантата от слонска кожа. Той прегледа няколко и се убеди, че това тук е архивът на Мусолини.

Вдясно от него имаше друг метален шкаф с открехнати врати. Приближи се и ги отвори докрай, разкривайки четири рафта с еднакви тънки томове с кожена подвързия. Малоун забеляза датите на гърбовете им — между средата и края на 1942-ра. Тук-там липсваше по някой том; имаше общо девет празни места. Той измъкна един. Страниците бяха изписани с едър мъжки почерк с черно мастило. Той се зачете в текста на италиански. Всеки абзац се предшестваше от конкретна дата като в дневник.

Погледът му обходи рафтовете покрай стените на помещението и забеляза още празни места, откъдето липсваха книги. Запита се дали архивът не бе прочистен от всичко по-важно.

В този момент пред вратата откъм двора се чу шум. Бързи леки стъпки. Може би двата му останали проблема най-после се бяха материализирали.

Той изтича напред и зае позиция от лявата страна на вратата, между два метални шкафа, с гръб, опрян на каменната стена. В дясната си ръка, опусната отстрани до тялото, стискаше пистолета с пръст на спусъка. Когато шумът се усили, го вдигна нагоре. Може би се готвеха да го нападнат фронтално. Той зачака.

Някой влезе в архива. Той вдигна пистолета и се прицели.

— Теб търсех — каза с равен глас Стефани Нел.

Малоун свали оръжието.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Тъкмо се готвех да те питам същото.

— Тук съм, защото исках да изкарам едни бързи сто хиляди евро. Цял ден се правя на стръв и за малко да бъда изяден. А ти защо си тук? И внимавай, наоколо има поне две заплахи.

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Съмнявам се да са още тук.

— Какво те води на терен?

— В Рим назрява проблем, а конклавът започва утре. Стана голяма каша, Котън, откакто и Ведомството се намеси.

Същите, които Малоун толкова добре познаваше, включително техния шеф Даниел Спаня.

— Спаня? — попита с тънка усмивка той.

— В момента е в Малта. С него се знаем отдавна, още откакто преди години работех за Държавния департамент. Люк също е в Малта — добави тя.

— Как е той? Последния път, когато го видях, беше в болнично легло.

— Възстанови се. Но в момента много му се е струпало на главата. А ставащото тук е пряко свързано със случващото се там. Дойдох да поискам помощта ти.

Той бе чувал и преди този тон и знаеше какво означава. Затваряй си устата и слушай.

— Грант те е изпратил тук, за да те убие Гало.

— Вече се досетих.

— Освен това Грант смята да изтъргува нещо срещу писмата на Чърчил, които са ти били отнети тази сутрин. Не съм сигурна къде и кога, но това е планът.

Докато закусваше с Грант в Милано, Малоун си бе казал, че той крие нещо. Трябваше още тогава да му откаже и да се прибере в Копенхаген. Но бе продължил с мисията. Защо? Заради парите. За какво друго? Което не беше в негов стил. Но пък сто хиляди евро щяха да му стигнат за доста време. А сметките си идваха…

— С кого ще търгува Грант тези писма? — попита той. — И какво ще предложи в замяна?

Зад Стефани в рамката на вратата се появи мъжка фигура. Ново непознато лице. Висок, широкоплещест, с гъста кестенява коса, покриваща част от ушите му, и посребрена монашеска брада.

— Котън — каза Стефани, — това е Полукс Гало. Временно изпълняващият длъжността Велик магистър на малтийските рицари. Мисля, че той е в състояние да отговори и на двата ти въпроса.

25

Кастор пътуваше с Чатърджи.

Поройният дъжд проблясваше като брокат през прозорците на колата в синкавобялата светлина на мълниите. Равномерният шум на чистачките притъпяваше сетивата му.