Малтийска следа

— Латинският надпис е бил тълкуван по много различни начини — каза Гало. — Един от вариантите е: „Сеячът, без да отделя очи от ралото, направлява колелата с внимание“. Което е безсмислица, както и всички останали тълкувания.

Включително онова на Грант днес.

— Истинското послание е скрито.

Гало бръкна в джоба на сакото си и извади писалка и малък бележник. Начерта кръст от квадратчета, които запълни с букви, като встрани от него добави още четири полета.

— Взети заедно, буквите на четирите думи образуват анаграма. Ключът е буквата N в средата. Всички букви от палиндрома са групирани по двойки, с изключение на N. Ако бъдат подредени около нея в центъра, буквите образуват кръст, по който в две посоки се четат думите Pater Noster, „Отче наш“ на латински и първите две думи от молитвата. Останалите четири букви — по две А и О, са инициали на думите „алфа“ и „омега“. Началото и краят. Символи на вечността от Откровение. За християните от четвърти век това е означавало, че Бог е навсякъде.

— Кой би могъл да предположи? — каза Малоун. — Това няма как да е съвпадение.

— Не е. Ранните християни са използвали палиндрома като таен код, с който са се разпознавали помежду си. Лично Константин го е одобрил. В крайна сметка в Тайното братство го възприемат за свой символ.

— Какво общо има всичко това с предстоящия конклав? — попита Стефани.

Малоун си задаваше същия въпрос.

— Вероятно всичко — отвърна Гало. — Днес Константиновият дар придобива особена актуалност, която брат ми също е усетил. Вероятно не без помощта на архиепископ Спаня. Кастор иска да бъде папа.

Това беше нов елемент в бъркотията, който Малоун си отбеляза наум да доизясни при първа възможност. Засега му бе нужна повече информация за третия елемент.

— Ето какво знам аз — продължи Гало. — Константин утвърждава християнството като религията, заменила езичеството. По онова време то вече не е някакво слабо регионално движение. Над пет процента от населението са християни. Така че той го обявява за официална държавна религия, а себе си — за неин глава. Константиновият дар е свързан по някакъв начин с този негов ход. Но как? Наистина не знам.

— И никой в организацията ви няма представа какво пише в документа? — попита Стефани.

— Не. Брат ми е открил в архивите на Ватикана, че има някаква връзка с ранната Църква. Със структурата и организацията й. Но каква е тя? Не знам. Знам само, че папите от векове насам се боят от внезапното му появяване, като се надяват да остане скрит. Хоспиталиерите са се съобразили с искането им.

— Като са получили нещо в замяна — добави Малоун.

— Именно. Затова ние сме оцелели, докато другите са изчезнали.

Гало видимо спестяваше част от истината и Малоун му каза:

— Сега не е време за престорена свенливост.

— Прав сте. Не е сега моментът. Ние наистина използвахме като разменна монета онова, което знаехме. — Гало помълча, после продължи: — Петстотин години след смъртта на Константин Църквата вече е най-могъщата политическа институция в Европа. През шестнайсети век Мартин Лутер е първият смъртен, оспорил авторитета й. След което се появява Наполеон. За него на света има само един всемогъщ владетел, в когото Бог се вслушва. Той самият. Затова му е нужно Църквата да я няма. Иска своя и по собствените му думи нова, послушна религия. Затова премахва Инквизицията и Списъка на забранените книги и възвестява новата християнска вяра, като създава дори нов християнски календар, по който за година първа обявява хиляда седемстотин деветдесет и втора, провъзгласява Париж за свещен град, а Рим — за негов подгласник. Наполеон иска нова световна религия, също както Константин е искал християнството, и — подобно на Константин — иска да бъде неин глава. Но преди това е трябвало да унищожи Католическата църква.

За Малоун част от чутото звучеше познато, особено онова за религията като политически инструмент. Но други елементи бяха нови.

— Наполеон нахлува в Италия и разгромява папската армия — продължи Гало. — След което се насочва към Рим, където не среща никаква съпротива, и плячкосва Ватикана. През хиляда седемстотин деветдесет и осма обявява Рим за република и иска от папата да се оттегли от светската си власт. Пий Шести отказва, при което Наполеон го пленява и след няколко месеца папата умира зад решетките. Новият папа се опитва да постигне мир, но напразно; Наполеон отново нахлува в Италия и взема и него в плен. Папата е освободен едва след като британците слагат край на Наполеоновото управление през хиляда осемстотин и четиринайсета. И тогава се случва нещо невероятно. След като Наполеон е заточен на остров Света Елена, папата пише писма, призоваващи за снизхождение. Можете ли да си представите? След онова, което Наполеон му е причинил — взел го е в плен, лишил го е от всичко, — да моли за милост към врага си?

— Може просто да е постъпил християнски — отбеляза Малоун.