Малтийска следа

Той искаше да се изправи, но силите го бяха напуснали. Два изстрела отекнаха от каменните стени и го оглушиха. Чатърджи се олюля и падна по лице. Гало гледаше с изумление черния силует на мъжа. Нима всичко щеше да свърши тук? Да умре сам? В тази кухина в скалата? Без полза и смисъл? И всичко, което бе изтърпял, да е било напразно?

Най-после той се примири със съдбата си, затвори очи и започна да се моли с надеждата, ако Бог съществува, да бъде милостив. Известно време нищо не се случи. Той отвори очи.

В далечината заглъхваха стъпки.

33

Люк изяде още едно хлебче с плънка от сирене и месо. Лора им викаше фтира, нещо средно между калцоне и сандвич. Особено му допадаха тънките резенчета картофи, с които бе украсена кората. Необичайно. Но вкусно. Той прокара късната си вечеря с кини — питие, подобно на кока-кола, но с по-малко захар. Една бира щеше да му дойде добре, но никой не му предложи такава. И на това беше благодарен. Беше гладен, а всяко момче, което расте, има нужда да се храни по три пъти на ден.

Или така поне твърдеше майка му.

Лора не бе успяла да хапне почти нищо, когато се появи един по-възрастен възпълен мъж с тъмна коса. Тя го представи като Кевин Хан, неин шеф и директор на малтийската служба за сигурност. След това тя си тръгна със Спаня и Хан. Люк се зачуди защо бе изключен от тази приятна компания, но реши да не го приема лично и да използва времето, за да мисли.

На кухненската маса имаше няколко броя „Малта Индипендънт“. Вниманието му привлече заглавие на първа страница отпреди няколко дни: „Всичко е готово за конклава“.