Малтийска следа

Малоун скочи от хеликоптера. Бяха се приземили точно в центъра на Стадио ди Марми, Мраморния стадион. Отвъд пистата за лекоатлетически състезания се издигаха пейки за двайсет хиляди зрители. В горния край на трибуните различи смътните очертания на гигантски статуи, напомнящи Древна Гърция.

Докато роторите постепенно забавяха ход, тримата се насочиха към изхода. Гало вървеше напред с тежката чанта. Пилотите останаха да чакат в кабината. Тази част от Рим изглеждаше съвършено пуста в ранния сутрешен час; Форо Мусолини — или Форо Италико, както му викаха днес — беше притихнал.

Заизкачваха се по една рампа; по стара традиция стадионът беше вкопан надолу, така че най-горният ред седалки бяха на равнището на земята. Гало ги поведе към фонтан, увенчан с огромна каменна топка, която се въртеше свободно върху подавана под налягане струя вода. Вляво от тях започваше широка алея.

— Пиацале дел’Имперо. Имперската алея — обясни Гало. — Паметник на фашистката пропаганда. Един от малкото, оцелели по света. Брат ми би оценил наглостта на целия замисъл.

Улични лампи обливаха в жълта светлина пътя им между два реда масивни мраморни блокове. Самата алея беше застлана с мозаечни плочки, подредени във вид на карти, лица на хора, спортни сцени и пророчески лозунги. Докато крачеха нататък, Малоун прочете няколко. Dvce. Вожд. Dvce a noi. Вождът с нас. Molti emici molto onore. Много врагове, много чест. Dvce la nostra giovinezza a voi dedichiamo. Дуче, посвещаваме ти нашата младост.

Наглост беше думата.

— Това място е било наполовина спортно съоръжение, наполовина метафора — каза Гало. — Мусолини се надявал, че спортът като предпоставка за физическо здраве ще осигури място на Италия под слънцето. Преплитането на спортната и военната слава е в основата на фашизма. Брат ми също обича метафорите. Той смята, че ако на всички бъде напомняно за миналото на католицизма, това някак си ще гарантира неговото бъдеще. Подобно на фашистите, брат ми е подготвил на Църквата една смесица от страх и невежество.

— Вие двамата определено имате разногласия — каза Стефани.

— Той е мой близнак, двамата сме свързани и аз го обичам. Но, слава богу, винаги съм бил в състояние да разгранича роднинските си чувства от мнението, което имам за него като кардинал.

Малоун не знаеше почти нищо за кардинал Гало. Но тези двамата определено имаха проблеми.

— Нещо от Люк? — попита той Стефани.

— Нищо.

В далечния край на алеята се издигаше обелискът. Нито един прожектор не беше насочен пряко в белия мрамор. Той съществуваше, но никакви усилия не се полагаха за разгласяване на този факт. В радиус от пет-шест метра наоколо бяха разположени в кръг прожектори, насочени право нагоре, към небето. Формата му също беше нетрадиционна — висока централна колона, заобиколена от стъпаловидно заобикалящи я каменни блокове.

— Изсечен е от един-единствен блок — каза Гало. — Триста тона. Опакован в дъски и железни обръчи и превозен по море и нагоре по Тибър до тук. Нужни са били три години, за да го оформят и изправят нагоре. Висок е седемнайсет метра. Всеки етап от процеса е документиран и отразен във фашистката преса, за да се напомпват масите с благоговение.

Интересно как диктаторите изискват подобни демонстрации на величие, за да докажат легитимността на собствената си власт, помисли си Малоун. Демократично избраните лидери никога не изпитват тази необходимост, тъй като получават властта си на избори от народа, а никой не очаква от тях да са безгрешни. Всъщност именно грешките понякога се оказват стъпало към величието. Докато диктаторите никога не си признават провала. Те предпочитат грешките им да бъдат забравени, удавени в показност.

Приближиха се към обелиска. Гало посочи с пръст нагоре.

— Обърнете внимание на надписа.

Малоун се взря през сиянието на прожекторите. Надписът беше ориентиран вертикално, изцяло с главни букви: най-отгоре пишеше MVSSOLINI, малко по-надолу DVX.

— Буквите са изсечени в камъка, а не просто гравирани — поясни Гало. — За да не могат да бъдат изтрити от дъждовете или премахнати. Дучето е мислил далече напред. Направил ги е големи и дълбоки, за да останат завинаги.

Каква ирония, помисли си Малоун. Също като спомените за самия фашизъм, които днес сякаш още витаеха.

Те заобиколиха паметника. По мраморната повърхност нямаше никакви други обозначения, ако не се брояха думите Opera Ballila Anno X, изрязани в един висок панел в основата.

— Младежката фашистка организация „Балила“ също се е обезсмъртила тук — каза Гало. — Отбелязали са десетата си годишнина. Обелискът е открит на четвърти ноември трийсет и втора, в деня, когато са се навършили десет години от Похода на черноризците към Рим и началото на фашисткия режим.

— Истинско чудо е, че това нещо още стои — каза Стефани. — Всички реликви, свързани с Хитлер, са премахнати. Докато с Мусолини сякаш е различно.