Малтийска следа

Люк си припомни какво му бе разказал Спаня за хората си и подготовката за конклава. Ведомството разполагало с необходимите експертни познания, за да осигури тайната на вота. А кой би могъл да защити правоверните по-добре от шпионите?

Вратата се отвори и в стаята влезе Спаня. Сам.

Това вече обиждаше чувствата му.

— Къде е Лора? — попита Люк.

— Ще се върне скоро.

— Да не е оплескала нещо пред шефа?

— Допускам, че подобни ситуации са ти добре познати.

— Изпадал съм неведнъж…

— Не се съмнявам. Когато се върне, искам двамата да се заемете с нещо, което току-що възникна.

Дъждът беше поотслабнал, но още ръмеше.

— Опитвам се да се свържа с моя човек, когото пратих да пази кардинал Гало — каза Спаня. — Но не успявам да установя контакт. Бяха тръгнали към залива Сейнт Томас, там имало някакво часовникарско магазинче. Искам да идете до там и да видите какво става.

— Смяташ, че има проблем?

— Имам неприятно предчувствие.

Люк беше чувал Стефани да казва това и вярваше на инстинктите й, но този човек тук не му беше никакъв.

— Трябва да попитам шефката си — заяви той. — И това не е молба. Ако имаш нещо против, напускам.

— Шефката ти в момента лети с хеликоптер за Рим, нямаш връзка с нея. Тя е с Котън Малоун и с временния Велик магистър. Който, между другото, е брат близнак на кардинал Гало.

— Ти всичко знаеш — отбеляза Люк.

— Това ми е работата и си прав. Преди те излъгах. Нямам разрешение от Стефани Нел да използвам услугите ти. Но ще го получа в първия възможен момент. Имам право обаче да се възползвам от услугите на госпожица Прайс, така че за момента ти решаваш дали да останеш, или да си ходиш. Е, решавай.

— Защо не се занимаваш с конклава?

— В момента хората ми подготвят нещата.

— А пък ти си тръгнал на лов за съкровища. Да се чуди човек.

— Мога да върша няколко неща едновременно.

Люк стана от масата и хвърли хартиените салфетки от вечерята си в кошчето за боклук.

— Долу е паркирана кола. Зелена тойота. Ето ключовете. — Спаня ги постави на масата заедно с един телефон. — В навигационното приложение на апарата са зададени координатите на мястото, където отивате. Ако си с нас, изчакай Лора Прайс да се върне и тръгвайте нататък. Ако ли не, дай й ключовете и телефона. Тя ще се справи. Трябва да откриете Гало и моя човек и да не ги изпускате от очи. Когато това стане, обадете ми се. Номерът ми също е в телефона.

С тези думи Спаня излезе. Люк нямаше избор. И Спаня отлично го знаеше. Длъжен бе да остане. Но сега поне имаше мобилен телефон. Грабна го и набра номера за спешни случаи на отряд „Магелан“. Но не успя да се свърже. На дисплея се появи надпис: Нямате включена услуга международни разговори.

Той се усмихна. Спаня определено не беше глупак.

Люк реши, че му се полага поне да се поосвежи. Кой знае кога отново щеше да му се удаде тази възможност. Той остави беретата на масата, влезе в банята, използва тоалетната, после си изми ръцете и наплиска лицето си. След като се избърса с хартиените кърпи, той се върна в стаята и ги изхвърли в кошчето за боклук.

И тогава вратата се разтвори с трясък, като буквално изхвърча от касата. Вътре нахълтаха двама мъже. Нищо във вида и държанието им не показваше дружелюбни намерения.

Люк нямаше време да посегне към пистолета, затова се завъртя на дясната си пета и заби лакът в корема на по-близката заплаха. Нападателят се преви от удара зашеметен. Той стисна зъби и насочи вниманието си към втория. Ритникът му го запрати към стената; закачените картини издрънчаха. Люк пристъпи към мъжа, за да го довърши, като за миг забрави за първия. Силен удар в гърба обаче му напомни за неговото присъствие. Последван от втори.

Сякаш електрически ток премина по гръбнака му. Краката му омекнаха, болката пречупи прилива на адреналин. Зави му се свят. Но Люк беше отлично обучен и трениран боец, ветеран от много ръкопашни схватки в тясно пространство. Знаеше как да блокира центъра на болката в съзнанието си и да продължи да се бие.

Той се обърна. В лицето му се стовари юмрук. Ако не беше изтръпването в гръбнака му, щеше да окаже съпротива, но беше твърде зашеметен, за да реагира. Мъжката фигура пред него се завъртя в пространството. Същото направи и стаята. Пореден юмрук го улучи в челюстта.

Той залитна назад.

Трети юмрук се заби в стомаха му и изкара въздуха от дробовете му. Последният удар бе нанесен едновременно с две ръце, които се стовариха като брадви върху шията му. Проснат на пода, Люк чу като в просъница гласа на единия от мъжете, който се беше надвесил над него задъхан:

— Вдигай го!

Опита се да реагира, но не можеше.

Мъглата в мозъка му пречеше на мускулите да се подчиняват. Силни ръце го стиснаха за китките и глезените. Той искаше да окаже съпротива, но мускулите му бяха парализирани.

— Да го изхвърлим през прозореца — предложи единият от мъжете.

34