Малтийска следа

Остават само още няколко часа. Кротувай си и не се навирай в блъсканицата. Нека нашият нов приятел свърши мръсната работа.

Този съвет бе получил по телефона неотдавна. И все пак домът на часовникаря му се струваше най-безопасен избор.

Той дръпна лоста и зави на изток.

Люк шофираше, следвайки маршрута, зададен в мобилния телефон. Помагаше му това, че Лора познава острова и си спомни за няколко магазина в близост до залива, малко след селцето Марсаскала, едното от които принадлежеше на стар часовникар. Не споменаваха изобщо Спаня; сега непосредствената им задача бе да излязат от Валета.

— Доколко е замесен шефът ти в тази история? — попита я той.

— Каза ми да работя със Спаня. И аз този път реших да не споря, а да изпълня каквото ми нарежда.

— Къде се проведе този разговор?

— В апартамента, откъдето изхвърлиха Спаня.

— Доста време те нямаше.

Тя беше пестелива с информацията и в тона му вече се долавяше раздразнение.

— Виж — каза Лора. — Не са ми разправяли историята на живота си. Спаня ми каза, че имал нужда от помощта и на двама ни. Непосредственият му проблем беше, че не може да се свърже с Чатърджи. Искаше с теб да проверим какво става. Каза ми, че ти е оставил ключове от кола и мобилен телефон заедно с указания как да стигнем до там. Ако те открия, трябвало и двамата да тръгнем за указаното място. А ако ли не, значи си се отказал и да се оправям сама.

Точно каквото архиепископът бе казал и на него.

— А когато се върнах в апартамента, видях, че си поканил гости без мен.

— Благодаря ти, че ми развали партито. Имаш ли представа кои бяха тези хора?

— Вероятно са били с онези, които откриха Спаня. Знаели са и за двете квартири.

— От Ведомството изтича информация като от чешма.

— Меко казано. Но сега трябва да открием кардинал Гало.

С отдалечаването им от Валета дъждът започна да отслабва. Лора без затруднение откри правилното място. Пък и в нощта пулсиращите червени и сини светлини на полицейските автомобили се виждаха отдалече.

— Това не е добре — каза Люк.

После фаровете му осветиха обгорения корпус на автомобил и той добави:

— Нито пък това.

Явно страховете на Спаня щяха да се оправдаят.

— Отбий и спри някъде — каза Лора. — Не трябва да ни виждат.

Той сви в първата пряка. Двамата слязоха от колата.

* * *

Гало се връщаше с лодката по същия път, по който бяха дошли двамата с Чатърджи. Още бе разтърсен от преживяното. Чувстваше се безпомощен, сякаш пропадаше в пропаст, която друг бе изкопал, за да го бутне вътре. Около него умираха хора без обяснение. Крепеше го мисълта, че на флашката в джоба му се намира неговото спасение. Нещо повече — нямаше повече да му се налага да се разправя с Даниел Спаня при условия, определени от архиепископа. Гало вече имаше козове, които смяташе да изиграе.

Морето се беше успокоило, но след бурята теченията се бяха усилили. Моторът на дайсата се напъваше докрай и той с мъка удържаше носа, насочен към сушата. Тия жилави малки лодки можеха да бъдат много инатливи. Бяха направени да издържат на вълни, а не да предлагат удобства и комфорт. Той заобиколи един тъмен нос, вдаден навътре в морето, и навлезе обратно в залива зад часовникарската работилница. Надяваше се да си е направил вярно сметката. И следите от неотдавнашните неприятности да са разчистени.

Люк се приближаваше до часовникарската работилница. Двамата с Лора бяха прекосили улицата и се бяха насочили към мястото иззад няколкото разпръснати къщи в пространството между улицата и залива. За целта бяха прескочили тук-там по някоя ограда, но не бяха срещнали по-сериозна пречка от няколко кучета. Ако си беше у дома в Тенеси, местните любопитни четириноги щяха вече да са го издали с лая си.

Зад работилницата нямаше полицейска охрана. Той огледа сградата и забеляза напуканите камъни, излющената боя на прозорците и пълзящите растения, покриващи цяла стена. Нямаше задна врата, но единият прозорец зееше отворен, а желязната му решетка я нямаше. Те се прехвърлиха бързо през перваза и се озоваха в нещо като склад. Право насреща имаше врата, очевидно водеща към магазина отпред. През излинялата завеса се виждаха запалени лампи. Люк направи знак за тишина и двамата пристъпиха към преградата. Той надникна през рамката на вратата и видя, че магазинът е празен, но всички прозорци са избити, а по пода се виждаха кървави петна. Отвън, край обгорелите останки от колата, бяха застанали четирима полицаи.

— Имаме убит — каза Лора.

— Да не говорим за един добре препечен автомобил.

Не се виждаше труп. Дали вече не го бяха изнесли? Дали беше Гало?

— Предполагам, знаеш къде е моргата — продължи той.

Тя кимна. Установяването на контакт с местните власти щеше да е проблем, особено след онова, което се бе случило по-рано, когато на сцената се бе появил Спаня.

— Знаеш какво трябва да направим — каза Люк.