Малтийска следа

Тя кимна в знак на съгласие. Те се върнаха при задния прозорец и излязоха навън във влажната нощ. Преди да бяха успели да се обърнат и да тръгнат обратно към колата, откъм морето се чу шум на мотор, който се засилваше. Люк се взря в един пристан, вдаден навътре в залива и осветен от лампа. От мрака изплува една от ярко боядисаните местни лодки и спря до пристана.

— Виждаш ли това? — попита той Лора, като сочеше с пръст.

Кастор Гало.

Люк поклати глава.

— Най-после малко късмет.

38

Малоун вече дремеше, когато служебният самолет на Министерството на правосъдието се издигна във въздуха от римското летище „Фиумичино — Леонардо да Винчи“. Той, Стефани и Полукс Гало бяха взели хеликоптера за краткото разстояние от обелиска до летището и бяха заварили самолета да ги очаква — същият, който бе докарал Стефани. Само двамата с Гало обаче щяха да извършат деветдесетминутния полет на юг до Малта. Стефани взе хеликоптера обратно за Рим, до Палацо ди Малта, където само преди няколко часа се бе озовал Малоун.

Докато пътуваха към летището, тя получи обаждане по телефона и каза, че определени проблеми изискват непосредственото й внимание. Не даде подробности, а и той не й поиска. Познаваха се добре. Джеймс Грант бе изпаднал от радара, което беше смущаващо. В Лондон нямаха представа къде се намира, а номерът, който имаше Малоун, се включваше директно на гласова поща. Стефани го увери, че ще наблюдава ситуацията от американското посолство, и поиска да я държат в течение за случващото се, след като кацнат.

Самият Гало бе странно мълчалив. Седеше със затворени очи на мястото си, вероятно опитвайки се да подремне. Но Малоун нямаше нищо против. Трябваше му време, за да мисли.

Там, където маслото среща камъка, смъртта е краят на един тъмен затвор. Три ръце полагат, друга защитава. Три разцъфтели рози към редици и колони.

Що за смахната комбинация от безсмислици. Думите не бяха подбрани наслуки. Но не означаваха и нищо разбираемо. Пък и тези букви.

HZPDRSQX

— Какво искахте да кажете с това, че посланието сочи Малта? Там, където маслото среща камъка. Вие очевидно знаехте точното значение.

Гало се надигна на седалката; изглеждаше раздразнен.

— В първата част просто се иска посланието да бъде доставено на Фон Хомпеш. Очевидно приорът на катедралата го е съставил за своя Велик магистър. Като това е станало, преди да бъде пленен от Наполеон. Всички данни сочат, че единствено приорът е бил замесен в укриването на реликвата. Няма сведения да е напускал острова през периода от четиресет и осем часа между пристигането на Наполеон и смъртта си. Съмнявам се да е посветил и други, така че каквото и да е укрил, се намира в Малта. Освен това да вземем Матия Прети. Какво знаете за него?

— Никога не съм го чувал.

— Бил е като много други, дошли в Малта през седемнайсети век. Хора, търсили голяма цел, място, където да живеят пълноценно и да се реализират. Бил италиански художник и прекарал в Малта остатъка от живота си, като превърнал катедралата в истинско чудо. Сводестият таван на кораба бил неговият шедьовър. Нужни му били шест години, за да го изрисува. Там били изобразени осемнайсет епизода от живота на свети Йоан Кръстител. Обикновено такива стенописи се изпълнявали с водни бои. Но той нарушил традицията и работил с масло направо върху камъка.

Малоун разбра връзката. Там, където маслото среща камъка.

— Всичко сочи катедралата на Валета.

— Така изглежда и има логика. Французите се появяват без предупреждение. Битката за острова продължава малко повече от ден и завършва с пълна капитулация. За жалост, само нищожна част от съкровищата и архивите са изнесени в безопасност. Повечето са плячкосани от французите и изгубени завинаги, когато корабът, в който били натоварени за съхранение, потънал на път за Египет.

Гало помълча малко, после продължи: