Малтийска следа

— Моментът не е подходящ — отвърна кардиналът.

— За теб моментът никога не е подходящ. Заради твоето безразсъдство умират хора, Кастор.

— Нямам нужда от лекциите ти. Трябва да се върна в Рим.

— Не и преди това да приключи — каза Люк. — Имам информация за всичко случващо се в Италия, както и указания никой от вас да не напуска острова, докато нещата не се успокоят.

Новата, подобрена версия на Люк Даниълс допадаше на Малоун. Корав мъж, уверен, взел нещата в ръце. Нищо общо с наперения войник, който буквално падна от небето в студените води на Йоресунд не толкова отдавна. Сведенията от Стефани, че нещата не се развиват много добре, не значеха нищо. На терен рядко нещо вървеше по план. Изненадващите удари в лице и в гръб бяха сред рисковете на професията. Номерът беше да знаеш как да се изправиш на крака и да продължиш нататък. Някои се научаваха да го правят, други не. За негова радост, Люк беше от първата категория.

Двамата братя Гало бяха олицетворение на контраста. Лицето на Полукс беше мрачно и сериозно като на погребален агент, докато Кастор беше ведър и наперен. Как бе възможно еднояйчни близнаци да са толкова различни! Очевидно средата си бе казала думата.

Лора Прайс стоеше отстрани, необичайно мълчалива, и наблюдаваше с видим интерес конфронтацията. Малоун не знаеше нищо за нея, което я добавяше към категорията на двамата братя. Три неизвестни величини обикновено означаваха неприятности, затова той си отбеляза да бъде нащрек. Беше искрен, когато каза, че този филм не е негов, а на Люк, но бе приел да остане като услуга за Стефани, за да види накъде ще се развият нещата. Беше му трудно да й отказва. Освен това британците му бяха платили пълен хонорар и трябваше да си заработи парите.

— Току-що ми се обадиха хората, които бяха отишли да търсят тялото на Арани Чатърджи — каза Лора. — В пещерата, която ни описа кардиналът. Не намерили труп.

Кардинал Гало изглеждаше в шок.

— Беше мъртъв! Проверих лично. Видях как го застреляха. Сигурна ли сте, че са намерили вярното място? По южния бряг е пълно с пещери.

— Били са на вярното място. Но труп не е имало. А и двамата мъже, които с Люк оставихме вързани в тайната квартира, също са изчезнали.

Малоун се усмихна.

— Тук май изчезват много неща.

— Сега не е моментът да се вайкаме — каза Люк.

Малоун се съгласи и посочи металния цилиндър, който бяха донесли.

— Покажете му.

Полукс Гало издърпа пергаментовия свитък и изписания на машина лист и ги показа на брат си. Кардиналът не прояви интерес към фашисткия манифест на Мусолини, но листът с указанията привлече вниманието му.

— Да допусна ли, че знаете немски? — попита Малоун.

— Знам и това са безсмислици.

— Явно това е идеята — каза Полукс. — Трябва да разполагаш с информация, достъпна само за няколко души на света, за да разрешиш загадката. За щастие, аз съм един от тях.

Малоун веднага долови премълчаното. Кардиналът не беше от посветените.

— Трябва да отидем до катедралата — каза Полукс. — Вече съм уредил да ни пуснат.

— Аз трябва да замина за Рим — каза кардиналът. — Това тук повече не ме засяга.

— Само че ти си в основата на всичко — не се стърпя брат му; това беше първата проява на някаква емоция от негова страна. — Ти искаше Ностра Тринита. За твое съжаление, няма да я получиш. Но ще останеш тук до края, братко. За да довършим започнатото от теб. Да върнем на рицарите онова, което им принадлежи. — Полукс замълча, после добави: — А след това двамата с теб ще си поговорим. Насаме.

Кардиналът не отговори.

— Тази вражда между кръвни братя е твърде забавна — каза Лора, — но на острова все още има заплахи, както и много неизвестни. Особено във вид на експлодиращи коли и изчезващи трупове.

Малоун видя, че Люк е забелязал лукавата усмивка на лицето му и я е изтълкувал по единствено верния начин.

— Няма проблем — каза Люк. — Ще се справим.

40

Кастор Гало винаги бе харесвал катедралата „Свети Йоан Кръстител“. Солидна, с изчистени форми и дебели стени, внушаващи непоклатимост и сила. От двете страни на главния вход се издигаха две високи осмоъгълни камбанарии. Неслучайно всички останали църкви на острова се опитваха да уподобят стила и формата й.

Рицарите бяха избрали хитро мястото — висока точка и центъра на техния нов град, която да се вижда отвсякъде на острова и далече извън него. Строгата й фасада беше обърната на запад, а олтарът — на изток, според традицията от XVI в. Зад привидно скромната външност се криеше неописуемо разнообразие на бароково изкуство, посветено изцяло на Йоан Кръстител, светеца покровител на рицарите. Всичко беше свързано с Ордена, макар че и Наполеон бе оставил своя отпечатък. Още щом французите бяха завладели острова, епископът на Малта се бе обърнал към него с молба. Той бе искал църквата за своята епархия и виждаше в нашествието удобен повод да я отнеме от рицарите. Наполеон бе изпълнил желанието му и бе издал декрет, според който църквата трябвало да бъде достъпна за всички миряни.