Матю Райли Турнирът

- В такъв случай имам загадка за вас - рече той. - Изпитание на логическия ви подход. Вилнее убиец. Градът живее в страх. Простолюдието в бедняшките квартали си мисли, че той убива мъже, жени и деца, без да подбира жертвите си, но в действителност е убил двама стари молли, шест малки момчета и три подрастващи момичета. Винаги наръгва жертвите си много пъти и след като ги убие, одира бузите и челюстите им. Кой е убиецът и защо върши това?

Учителят ми се замисли и когато най-сетне заговори, изричаше думите бавно и с премерен тон.

- От съвсем оскъдните факти, които ми предоставихте, предполагам, че убиецът е млад мъж, може би на около шестнайсет или някъде там, който има някаква лицева деформация - заешка устна, тик или нещо

такова. Освен това бих предположил, че е идиот или с нездрав ум, или просто луд, но най-малкото е човек с доста нисък интелект.

Слушах слисана. Не можех да проумея как учителят ми би могъл да стигне до толкова конкретни заключения от толкова кратко описание.

Той обаче не беше приключил.

- Стигам до тези заключения преди всичко въз основа на жертвите, които ми описахте - каза той. - От чисто логическа гледна точка естеството на жертвата може да ни каже нещо за естеството на убиеца. Въпросният извършител е потърсил утеха от двамата молли, но те са му казали, че е мерзост, дяволско изчадие. че деформацията му е външен знак на вътрешната му нечистота. В яростта и отчаянието си той ги е убил, като ги е наръгал многократно.

- Интересно. Откъде знаете, че е млад мъж? - попита султанът.

-От другите му жертви - отвърна господин Аскам. - Казвате, че е убил шест момчета, което означава, че е убил повече момчета, отколкото представители на другите групи. Предполагам, че убитите момчета са го дразнили заради уродството му. Момчетата са страхливци - те не се подиграват на възрастни или много по-големи оттях. поради което и предполагам, че убиецът е на около шестнайсет. От друга страна, момичетата вероятно са го отхвърляли или са се присмивали на грозотата му и той е заклал и тях в пристъп на безумна ярост.

- Всичко това се основава на вашето предположение, че има някакъв лицев дефект - каза султанът. -Откъде може да сте сигурен, че наистина е така?

- От одирането на лицата на жертвите - отвърна учителят ми. — Той ги обезобразява в смъртта по съ-Щия начин, по който е обезобразен самият той. Последното отмъщение.

Султанът изгледа дълго и сериозно господин Аскам, обмисляйки заключенията му. Аз самата още бях донякъде потресена, че моят благовъзпитан и непретенциозен учител е в състояние да прилага майсторски логичния си ум върху такава ужасяваща загадка.

- Убийството, извършено в двореца тази нощ, има ли някакво сходство с онези, които ми описахте току-що? - попита господин Аскам.

- Има. И намирам заключенията ви за изключително интригуващи. Наистина изключително интригуващи. Ще дойдете с мен. Още сега.

Учителят ми беше отведен от султана и хората му.

Не отидох с него. Влязох в стаята ни и заварих Елси да сваля вечерната си рокля и да облича друга, леката копринена дреха, която беше купила на Големия пазар.

- Какво правиш? - прошепнах.

- Отивам на сбирката на принца, разбира се - отвърна тя. - Тъй като досадният ти стар учител е зает другаде, това е идеалната възможност да се измъкна. Май каза. че ти също може да дойдеш.

- О, не - побързах да отговоря. - Не.

Вярно, намирах момчетата за интересни, но сбирка с вино, танци и млади мъже беше нещо. на което не бих се осмелила да присъствам. Не ми харесваше и идеята да излизам в нощ, през която е убит човек. И най-вече се тревожех за господин Аскам и исках да съм тук. когато се върне. Не ми харесваше, че Елси го нарича досаден.

- Както искаш - каза Елси, измъкна се на пръсти със сандалите си в ръце и ме остави съвсем сама в стаята.

Час по-късно чух външната врата да се отваря и затваря. Учителят ми се беше върнал.

Не бях заспала. Не можех. Просто седях в леглото и чаках напрегнато, чаках отварянето на вратата. Въздъхнах с облекчение, когато чух господин Джайлс да поздравява учителя ми.

- Роджър, какво става, по дяволите?

Доближила ухо до завесата, която отделяше стаята ми от вестибюла, подслушах последвалия разговор между господин Джайлс и учителя ми.

- Султанът ме отведе в особена тъмница, отделена от основната тъмница под Кулата на справедливостта, дълбоко навътре в двореца - каза господин Аскам. -Състои се от няколко клетки, построени в останките на някакви стари римски развалини. Няма да повярваш какво ми показа.

- Какво? - попита господин Джайлс.

- В една от клетките имаше нямо момче на около шестнайсет с отвратителна заешка устна и тъмнокафява кожа. Сновеше в клетката по-скоро като маймуна, отколкото като човешко същество, и сумтеше като животно. И имаше ума на малко дете.

- Оказал си се прав...