Матю Райли Турнирът

- Не се извинявай, не си направила нищо лошо. Всъщност можеш да бъдеш полезна. Можеш ли да ми покажеш къде го видя?

- Разбира се.

Учителят ми се намръщи замислено. Явно преценяваше възможностите — помощта, която можех да му окажа против опасностите да изложи млада английска принцеса на нови ужасни гледки.

- Имаш по-голямо самообладание и по-остър ум от мнозина възрастни, които познавам. Бес. Но тук вилнее злодей и баща ти ще ми вземе главата, ако с теб се случи нещо. Макар че... - По лицето му пробяга странно изражение. - Макар че това всъщност би могло да е добре за теб. Какъв по-добър урок за потенциална бъдеща кралица от това да надникне през прозорец в душите на хората?

Той приклекна пред мен, така че лицата ни се озоваха едно срещу друго.

- Можеш ли да ми обещаеш три неща. Бес? Можеш ли да ми обещаеш, че ще останеш плътно до мен до края на всичко това?

- Обещавам.

- Можеш ли да ми обещаеш, че ще изпълняваш точно онова, което ти казвам?

- Обещавам - пламенно отвърнах аз. — А третото?

- Можеш ли да ми обещаеш, че никога няма да кажеш на госпожа Понсонби за участието ти в този случай?

На лицето ми цъфна широка усмивка. Кимнах енергично.

- Абсолютно обещавам.

- Отлично - рече той. - Хайде тогава, сложи си наметалото и не се отделяй от мен.

Излязохме в коридора.

Там имаше въоръжен мъж и аз се заковах на място.

Мъжът беше с абсолютно гола глава, мускулест, с черната кожа на абисинец, облечен в бяла туника и с бронзов нашийник - превъзходен роб. Скулите му бяха покрити с татуировки и племенни белези.

Господин Аскам изобщо не се смути.

- Елизабет, това е Латиф, един от най-доверените евнуси на султана - каза той. - Освен местните езици знае латински, гръцки и малко английски. Султанът му нареди да ме придружава по време на разследването. Латиф, това е ученичката ми Елизабет.

Грамадният евнух ми се поклони, без да каже нито дума. Носеше украсен бронзов лък и бронзов колчан на гърба, както и две къси извити саби с позлатени ефеси на пояса си.

- Латиф - каза господин Аскам. - Бих искал да видя точното място, където е открито тялото на кардинала. После искам да огледам самия труп.

i

Басейнът и тъмницата

Когато тримата стигнахме до решетъчната арка-да. отделяща Третия двор от Четвъртия, беше доста след полунощ.

Дворецът беше смълчан. Луната светеше. Многобройните маси от банкета отдавна бяха прибрани. Четирима стражи със сурови лица, въоръжени с ятагани и копия, пазеха портата, водеща към басейна в Четвъртия двор, но по заповед на Латиф се дръпнаха и ни направиха път.

Щом се озовахме на стълбите, си спомних ужасната гледка с трупа на кардинал Фарнезе, лежащ с лице нагоре и с разперени ръце и крака в малкия правоъгълен басейн.

Тръгнахме надолу.

В басейна нямаше труп.

Няколко малки петънца кръв по десния край на басейна бяха единствената следа, че тук се е случило нещо ужасно. Нямаше да останат дълго - точно в момента една робиня бе клекнала и ги почистваше.

- В този басейн ли беше? - попита господин Аскам.

- Да. Лежеше по гръб с разперени ръце, също като Христос. Очите му бяха отворени, а кожата около челюстта бе... одрана...

Поведох учителя си към ръба на басейна.

-Лежеше така, с крака, насочени към Третия двор.

Господин Аскам огледа мълчаливо сцената.

После се обърна към мен.

- Бес, имаше ли много кръв? По камъните около басейна? Или може би по ръба?

Замислих се.

- Не. Само онези петънца, които почиства слугинята.

- Ами водата в басейна? Бистра ли беше, или бе почервеняла от кръвта на убития?

- Бистра беше - казах аз. Въпреки многото рани бях успяла да различа съвсем ясно тялото на кардинала под повърхността.

- Ясно. - Господин Аскам се обърна към Латиф. -Кой нареди тялото да бъде отнесено?

- Негово величество султанът - отсечено отвърна евнухът. - Не искаше някой от гостите да го види.

- А кой го е отнесъл?

Латиф размени няколко думи на турски с робинята. която търкаше ръба на басейна.

- Капитан Фаад, началникът на дворцовата стража, е махнал трупа.

- Къде е тялото? Искам да го видя.

- Защо? - намръщено попита Латиф. — Човекът е мъртъв. Нищо не може да ви каже.

- Ще видим.

Латиф сви рамене, размени още няколко бързи думи с момичето, после каза:

- Тялото е отнесено в основната тъмница на султана.

Господин Аскам кимна.

- Заведи ни там. Трябва да огледам трупа.

Откакто се помня, най-страшната постройка в цял Лондон е Тауър.

Тя се издига като някакъв мрачен бегемот в източния край на града, на мястото, където Темза излиза от стените и продължава към морето. Когато минава покрай кулата по вода, човек може да чуе стоновете и крясъците на измъчваните вътре предатели. Някол-

ко дни по-късно главите им се озоваваха на Лондон Бридж. Като малка се молех на Бог никога да не ми се случва да стъпвам в Тауър.

Но ако съдех по прочетените разкази за английски войници, заловени по време на кръстоносните походи в Светите земи, тъмниците на мюсюлманите били още по-ужасен ад.