Матю Райли Турнирът

- Да. Но после султанът каза: „Хората ми хванаха този момък преди шест дни, застанал над тялото на последната си жертва. Не бяхме казали на никого, че убиецът е заловен. А тази нощ един високопоставен кардинал от Рим, брат на папата, беше убит по подобен начин. Можете ли да обясните това с вашата логика, господин Роджър Аскам?" Попитах султана дали момчето не е избягало от клетката си по време на банкета. „Не - отвърна той. - Било е тук през цялото време. Което означава, че имам проблем". Съгласих се и добавих, че има друг убиец, който е достатъчно хитроумен да имитира безумното момче в опит да скрие собственото си престъпление. „Да - съгласи се султанът. - Подобно на много владетелски дворове, моят е свърталище на амбиции и интриги, на измами и ласкателство, на

мъже и жени, домогващи се до благоразположението ми, за да спечелят по-добри позиции или да се озоват в леглото ми. Прибавете към това чуждите посланици, които докладват всяка моя крачка на господарите си, и ще разберете за каква плетеница от вражди, съюзи и заговори става дума. Нямам доверие на никого. Но вие, Роджър Аскам, идвате тук без конкретни цели и имате репутацията на проницателен човек, както сам доказахте току-що — само въз основа на няколко факта успяхте да опишете почти до най-малката подробност това умопобъркано момче, което никога преди не бяхте виждали. Тялото на кардинала е махнато, но новината за смъртта му ще се разчуе. Невъзможно е да контролираш слуховете в двореца. Затова ще поддържам версията, че кардинал Фарнезе е бил убит от безумен злодей, но междувременно искам убиецът му да бъде намерен. Трябва ми външен човек, някой без връзка с двореца, който да разследва престъплението и да разкрие убиеца. И искам разследването да бъде проведено, без да помрачи турнира. Престъпникът е искал да ме злепостави пред света и почти успя. Затова турнирът ще продължи според плана, а междувременно искам да откриете убиеца и да ми го доведете. Ще приемете ли тази задача?"

- Какво можех да отговоря? - каза учителят ми на господин Джайлс. - Не съм дошъл да се меся в дворцовите интриги или да разследвам убийства. Всъщност намирам случая с Къмбърланд, поради който явно съм се прочул, за изключително неприятен. Освен това трябва да наглеждам младата Бес. Довеждането й във Византион само по себе си беше дръзко начинание. Не очаквах към него да се добави нещо такова. Но той е султанът. Какъв избор имах? Затова просто казах: „Ваше величество, ще направя всичко по силите си да открия убиеца" .

i

Авижения в нощта

Малко след това господин Аскам и господин Джайлс се оттеглиха, така че аз също си легнах.

Но не можех да заспя. Безброй картини се въртяха в ума ми - тлъстото голо тяло на кардинала под леките вълнички на басейна, гротескното, наполовина одрано лице, експлодиращите фойерверки, тичащите стражи, затръшващата се порта.

До мен леглото на Елси оставаше крещящо празно.

Гледах го с известна завист. Завиждах на способността на Елси да мисли само за себе си в моменти като този. Самата аз неволно се поставях на мястото на другите. Представях си несъмнено ужасните последни мигове на жертвата. Представях си яростта на султана. Помислих си за учителя си и за тежката нова задача — поръчение, наложено лично от владетел, често превръща и най-издръжливия джентълмен в разтреперана развалина. Баща ми беше екзекутирал хора, които не бяха оправдали надеждите му по много по-маловажни въпроси. И накрая се замислих за отношението на господин Аскам към мен във всичко това — той продължаваше да се безпокои за мен. Може би за Елси беше по-добре да живее живота си по начина, по който го правеше.

Естествено, учителят ми също не можеше да заспи. Някъде след полунощ го чух да излиза във вестибюла. Крачеше напред-назад и мислеше. После явно стигна

до някакво решение, защото влезе пак в стаята си и след няколко мига излезе, обут и с дългото си кожено палто. Смяташе да излезе навън.

Промъкнах се между завесите.

- Сър, къде отивате в този час?

- Бес? - Той ме изгледа подозрително и се сети. - Чула си разговора ми с господин Джайлс, нали? За убийството на кардинала и малоумното момче в тъмницата?

Кимнах.

- Значи знаеш каква задача са ми поставили.

Отново кимнах.

Господин Аскам въздъхна.

- Не мога да мигна. Твърде много мисли се блъскат в главата ми. Султанът ми даде пълна свобода на движение и действие в рамките на двореца, така че реших да сляза долу и да огледам тялото на убития кардинал.

- Може ли да дойда с вас? — попитах аз. - Аз също не мога да заспя.

Господин Аскам изведнъж се вгледа много внимателно в мен.

- Чакай малко. Това те измъчваше преди, когато искаше да говориш с мен, нали? Но бяхме прекъснати от пристигането на султана. Знаеш ли нещо по въпроса, Бес?

- Видях тялото на кардинала. Беше ужасно! Лежеше на дъното на плиткия басейн...

- Чакай, чакай, чакай. Видяла си тялото така, както го е оставил убиецът ли?

-Да. сър. видях го. Но не исках да...

Господин Аскам вдигна ръка, докато обмисляше чутото.