Матю Райли Турнирът

- Какво мислиш, че съм направила? - отвърна Елси саркастично. — Намигнах му, после го поведох към едно меко легло и го оставих да ме обладава прекрасно през следващите два часа. Взе ме по всеки начин. Беси, по всеки начин, но мускулестото му тяло винаги се движеше бавно, с нежност, която да подсили невероятното удоволствие от съвкупяване-то ни. Тялото ми направо се гърчеше от онова, което той правеше с него.

Ахнах отново. Дотогава не бях чувала някой да

така открито и чувствено сексуална близост.

В Англия подобни разговори бяха недопустими -

„т-п не се водеха. Но беше съвсем ясно, че за те просто п

Елси актът на съвкупяването - и споменът за него

-бТопияняващ.

q той би могъл да научи англииските мъже на в 0нова в правенето на любов - продължи тя. - А йските момичета. Беси. няма да повярваш какво перси ^ ?ръСНат космите си долу на спретнати малки ПРаВЯТлНИЧета, а понякога и напълно! Т^ИЪ?0)ке мой... - промълвих аз. Ама че шантаво нещо. т ябва да призная, че изглеждаха много изтънче-оимамливо, особено с техните тънки кръстове и заоблени беДРа ~~ каза Елси- - Може и аз да опитам. Както И Да е- накрая стана късно, лампите угаснаха и тълпата бавно се разпръсна. Аз също се оттеглих. Ос-моЯ гребец със страстна целувка от благодар-и тръгнах насам, но по пътя видях нещо изклю-

чително скандално.

_ уъКМо излизах от харема, когато зърнах някаква

облечена в р°ба фигура - жена, сигурна бях - да из-по еднн страничен коридор и да се промъква в „, със завеси стая. Помислих си. че може да е

отделена t

някакво проДължение на сбирката, последвах я и предпазливо надникнах зад завесата и... - Тя ме погледна. - Господи, Беси. вътре видях най-грамадния от всички _ оНЗИ широкоплещест тип с дългата черна коса. п в да люби някаква жена с абсолютно необузда-ст. веднага забелязах, че жената не е персий-светлата кожа на европейка. Целуваха се и - я беше подпрял на стената, бе вдигнал дрехата й на бедРзта- кРаката " бяха увити около кръста му. Той стискаше стройното й тяло с гигантските си ръце и си помислих, че стига да иска, би могъл да я прекърши на

vi тогава тя достигна до върха и когато отметна две... «·

глава, видях лицето й и веднага се дръпнах. Беси, това беше царицата! Жената на султана! Съвкупяваше се с най-прославения борец в царството!

- Мили Боже...

- Не е нужно да обяснявам, че бързо се ометох и се върнах тук. Ох, Беси, не мога да ти опиша колко вълшебно беше всичко. Вълшебно, превъзходно, възхитително и порочно. Толкова съм развълнувана, че ме взе със себе си! Зубайда каза, че принцът щял да прави още подобни сбирки по време на турнира. С нетърпение чакам да отида отново! Кой знае, може пък да привлека вниманието и на самия принц Селим.

Елси се хвърли на леглото си и въздъхна доволно.

Не знаех какво да кажа.

- Елси. не си ли уплашена от убийството на кардинала? - попитах накрая. - Не мислиш ли, че е неразумно да излизаш и да отиваш в двореца след полунощ?

- Може и да не го разбираш сега, Беси, но повярвай, удоволствието, което изпитах, си заслужаваше излизането.

Турнирът започва 1

Прекрасен Ден см&Ни мрачната нощ. След обилната закуо<а поднесена в стаите ни от Пиетро, сина на главния готвач, нашата малка група се събра във вестибюла.

- Тегленето На Жребия за турнира ще започне след

час - каза Учителят ми _ Джайлс, какви са плановете ти дотогава? 1

Просто да Не се напрягам. ако случайно ми се пад-НеДОяИГРая на първата среща.

сн°- Елси, ще те помоля да останеш с господин джайлс и да му помагаш, ако има нужда от нещо. 1

ИР1ГЯМР tjoi

^ият човек да е във върхова форма, когато му дойде ред да играе колкото до теб, Бес, можеш да дойдеш с мен

— Къде огиваме?

тиваЧе да продължим разследването и като на- , чало ще проследим стъпките на кардинал Фарнезе снощи. Коег~

означава, че първо ще посетим него- j вия домакиц> папския посланик в двора на султана, j кардинал Кардоза

Посодстцото на кардинал Кардоза не беше далеч от

покоите ни т - -

I ои бе един от малцината посланици, на

които им бе „

с дадена привилегията да живеят зад стените на ДВ0|}еца^ и заедно с екипа си бе настанен в отделна постРойКа

която бях видяла предишната вечер

на просторната поляна на Четвъртия двор. Бялата двуетажна мраморна къща бе една от най-старите сгради на територията на двореца и гледаше към Мраморно море на юг. Намираше се и много близо до плиткия басейн, в който бе открито тялото на кардинал Фарнезе.

Докато вървяхме към посолството с Латиф. господин Аскам се отдели от мен и взе да се взира в тревата. После, вместо да тръгне направо към главния вход на постройката, я обиколи, като през цялото време се взираше внимателно в земята.

Едва след като завърши огледа си позволи на Латиф да ни отведе до входа. Евнухът почука енергично по украсената врата.

Отвори прислужникът на кардинал Кардоза.

- Латиф, добро утро. - Гласът му бе безизразен, също като лицето му. Отблизо се оказа по-висок и видях, че кожата му е тъмна, като на сицилиец или сар-динец. Очите му бяха мъртвешки.

- Синон - каза Латиф. - Водя следовател на султана при кардинал Кардоза.