Матю Райли Турнирът

Синон ни погледна равнодушно, после отвори широко вратата и се дръпна настрани.

- Заповядайте.

Поведе ни навътре. Влязохме в прекрасно украсен атриум с голямо дъбово писалище, няколко кресла и много католически символи по стените - разпятия, потири и свещници, всичките от злато.

Отляво видях малък параклис с редици пейки и олтар. До входа на параклиса беше стълбището, водещо към горния етаж. Отдясно имаше две отделени със завеси сепарета и прозорци, гледащи към морето - те също бяха с дебели кадифени завеси. Цялото място излъчваше представа за църковно богатство от онзи вид, който баща ми ненавиждаше. Един свещеник ни кимна, когато излезе от сепарето си, и изчезна в параклиса да се моли.

Повиканият от Синон кардинал Кардоза се появи на стълбището.

- Здравей, Латиф. Питах се дали султанът няма да прати тази сутрин някого при мен.

- Кардинал Кардоза, това е господин Роджър Аскам от Кеймбридж - каза Латиф. - По заповед на султана той разследва смъртта на кардинал Фарнезе.

- Английски следовател? — Кардоза повдигна вежди. - Ама че интригуващо. - Погледът му се спря върху мен. - Кажете ми, всички ли англичани водят деца със себе си, когато разследват ужасни престъпления?

- Това е ученичката ми Елизабет - спокойно отвърна господин Аскам. - Когато я взех с мен в Константинопол, не очаквах, че ще бъда натоварен със задача да издирвам убиец. Тя е моя подопечна и като такава трябва да ме съпровожда навсякъде. Надявам се да нямате нищо против.

- Ни най-малко. - Погледът на кардинала се задържа върху мен по-дълго, отколкото би ми се искало, след което се върна върху учителя ми.

- Бих искал да ви задам няколко въпроса за кардинал Фарнезе - каза господин Аскам.

Кардинал Кардоза кимна тъжно.

- Разбира се. Тази нощ не успях да мигна. Още съм ужасен и покрусен от мисълта, че гостуващият ми брат от Рим е станал жертва на онзи звяр, вилнеещ из Византион.

Кардиналът имаше големи червени торбички под очите. Изглеждаше така, сякаш наистина не е мигвал.

- Ваша милост, не съм сигурен, че се е случило точно това - започна учителят ми. - Именно затова се опитвам да възстановя движението на кардинала снощи.

При тези думи кардинал Кардоза наклони глава и погледна господин Аскам с нов интерес.

- Двамата с кардинал Фарнезе напуснахте банкета заедно, нали? - попита господин Аскам.

- Да, точно така.

- И се върнахте тук?

- Да. Бях уредил да ни донесат храна отделно. Възнамерявахме да обсъдим кореспонденцията от Рим, докато вечеряме. Аз обаче бях задържан на излизане от двора от християнски гости, брат Раул от Испания и неговия патрон, прочутия Игнаций Лойола, така че кардинал Фарнезе продължи напред без мен. Разговорът ми с двамата се проточи и се забавих близо половин час. Когато дойдох тук, кардинал Фарнезе го нямаше.

- Разбирам. Можете ли да ми кажете дали е известно кардиналът да е бил изложен на някакви опасности преди да дойде в Константинопол?

- На никакви освен очевидните. Писанията му за исляма провокираха гневни коментари от страна на религиозните съветници на султана и на други мюсюлмани, но нищо, което бих могъл да нарека опасно.

- Нима не бихте нарекли една фетва опасност?

- Това беше само позьорство от страна на имама. Никой от другите ислямски духовници не беше съгласен с него, затова до издаването на фетва така и не се стигна.

- Кардиналът получавал ли е заплахи за разправа след пристигането си тук?

- Доколкото ми е известно, не, ако не се броят местните, които му показаха подметките на обувките си.

- Кардинал Фарнезе щеше ли да ви уведоми, ако е в опасност?

- Бяхме приятели от дълги години, господин Аскам. Много преди да станем кардинали. Щеше да ми каже, да.

- Мога ли да видя стаята му?

Погледът на кардинала се стрелна настрани.

- Защо ви е да го правите? Защо искате да видите стаята му?

- Казахте, че се е върнал тук да вечеря с вас, но после е излязъл - или е бил отвлечен - преди да дойдете. Въз-

можно е изобщо да не е стигнал до посолството. Оглед на стаята би ни дал някаква представа за действията му след като се е върнал, ако изобщо се е връщал.

Кардинал Кардоза като че ли се замисли над думите му. после каза бавно:

- Добре.

Поведе ни нагоре по стълбите. Прислужникът Синон ни следваше като зловеща сянка.

- Кардинал Фарнезе спеше в личната ми спалня, както изискваше рангът му - каза Кардоза. - За първи път от години аз спя в общото спално на монасите.

Изкачихме стълбата и влязохме в покоите на кардинала.

Озовахме се в спираща дъха стая. В нея имаше огромно легло, покрито с великолепни завивки от син сатен. Бели тънки завеси се полюшваха на идващия откъм морето бриз и скриваха прозорците по същия начин, по който воалът скрива лицето на невястата. Личеше си, че кардинал Кардоза обикновено прекарва нощите в изключителен разкош. Учителят ми огледа помещението и дори другите да не бяха усетили неодобрението му, аз го долавях. Спалнята беше прекалено добре обзаведена, прекалено разкошна за практичния му ум.

До леглото имаше кожен пътен сандък. Върху капака му имаше малко златно разпятие.

- Това куфарът на кардинал Фарнезе ли е? - поинтересува се учителят ми.

-Да.