Матю Райли Турнирът

- При вчерашната ни среща с Брунело не останах с впечатление да е отчаян, още повече пък склонен да отнеме собствения си живот - отбелязах аз.

- И аз си помислих същото - рече учителят ми. -Трябва ли да приемем, че поради някаква причина е отровил високопоставен кардинал, а след това в пристъп на разкаяние се е самоубил?

- Боя се, че още се опитвам да проумея какви са причините да мислите, че Брунело е отровил кардинал Фарнезе - казах аз.

Господин Аскам огледа ръцете на мъртвия готвач, после обясни, без да ме поглежда:

- Заключението, че кардиналът е бил отровен, се основава на обрива в устата му и подутия език. А че е бил отровен от Брунело... ами, смятам така поради факта, че яденето, отровило кардинал Фарнезе, е било доставено в посолството от кухните, където е било приготвено от Брунело, християнския готвач, отговарящ за ястията за видните гости с чувствителни стомаси.

- Аха...

- А ето че сега се оказва, че убиецът се е обесил - продължи господин Аскам. - Въпросът е защо му е било да прави подобно нещо?

- Добре. Защо му е било да го прави?

Господин Аскам кимна мълчаливо към китките на мъртвеца. Проследих погледа му. Върху кожата имаше червени следи от въже. Подобни белези имаше и по китките на Мариана.

- Ръцете им са били вързани, когато са ги окачили на въжето - прошепна господин Аскам. - След това са ги развързали. Готвачът и жена му изобщо не са се самоубили.

- Но тогава това означава...

- Засега да запазим заключенията за себе си, Бес. Поне докато не дойде султанът. Изглежда, че този дворец крие много тайни, и мисля, че само сме докоснали повърхността.

Мина цял час. Предположих, че султанът се наслаждава на играта на Заман и няма да дойде в кухнята, докато срещата не приключи. Остра воня изпълваше помещението - не бях сигурна дали от закланите животни, от човешките трупове или и от двете.

Двамата с учителя ми седяхме на пода срещу шестимата кухненски работници. Подобно на нас, тях-

ното единствено престъпление като че ли бе, че са видели мъртвата двойка.

Само Латиф стоеше прав и продължаваше да пази изхода.

По едно време господин Аскам стана и направи пълен кръг около висящите тела. Странното обаче бе, че не ги погледна. Вместо това вървеше с наведена глава и се взираше в пода.

Отидох при него.

- Какво правите?

Той клекна. Подът в средата на помещението бе покрит с гаден пласт стърготини, смесени със засъхнала животинска кръв. Ужасната смес беше мека под краката ми, досущ като кал. В нея можеха да се различат множество припокриващи се отпечатъци от стъпки, в това число и нашите.

- Предимно сандали - каза господин Аскам. — Сандали с кожени подметки като онези, които носят кухненските работници. Но на няколко места виждам този отпечатък, оставен от равна дървена подметка с ясно изразена резка между палеца и втория пръст, във формата на буквата V. Оставен е от лявата обувка. Дървените сандали са по-скъпи и принадлежат на човек със скромно положение.

- Защо казвате „скромно" положение?

- Защото, скъпа Бес, ако собственикът на сандалите беше заможен, щеше да си позволи да си купи нови обувки или най-малкото да поправи тези. - Учителят ми се обърна към останалите в помещението. - Латиф. Мога ли да видя обувките на всички? Твоите също.

Оказа се, че и шестимата кухненски работници в помещението са обути с най-прости сандали с кожени подметки, така че отпечатъкът не можеше да е оставен от тях. Единствено сандалите на Латиф бяха с дървени подметки, но на лявата липсваше издай-нически белег.

- Вече извън подозрение ли съм? — попита Латиф, докато отново стъпваше на земята.

- Не - отвърна господин Аскам. - Никой не е извън подозрение, особено човекът, който ме държи затворен в помещение против волята ми.

- Служа на интересите на султана, не на вашите.

- Повярвай, много добре си давам сметка за това.

Господин Аскам спря при тялото на съпругата на

Брунело Мариана и се загледа замислено в нея. Вдигна ръка и докосна молитвената броеница на шията й, след което огледа черната панделка, вързана за броеницата.

Обърна се към кухненските работници и заговори на гръцки.

- Някой от вас знае ли гръцки?

Едно от слугинчетата кимна. Каза, че името й било Саша и живеела в Македония преди да бъде заловена от някакъв османски отряд и доведена в Константинопол.

- Жената на готвача носеше черна лента на молитвената си броеница, което означава, че е била в траур - каза господин Аскам. - Кого е оплаквала?

- Сина си - отвърна момичето.

- Сина си ли? Но ние го видяхме снощи.

- Не, видели сте Пиетро, другото им момче. Умря по-малкият им син, Бенисио. Беше кротко момче, сладко малко ангелче с прекрасна руса до бяло коса, но беше малко слабоумен. Бе само на дванайсет, но преди две седмици се самоуби. Намерили го в една от тези кланици с прерязани вени на китките.

- Дванайсетгодишно момче да се самоубие? - изненада се учителят ми. - Самоубийството е нещо много рядко при толкова малки деца.