Матю Райли Турнирът

Мнозина от участниците заедно с антуражите им също напуснаха залата, тъй като присъствието им вече не бе необходимо. Тълпата обаче си остана - местата в Ц„Света София" бяха твърде ценни, за да се откажат с лека ръка от тях.

- Какво ще кажеш. Джайлс? - попита господин Аскам. - Искаш ли да гледаш първата среща? Или предпочиташ да се оттеглим в покоите си?

- Май ще е по-добре да свикна с настроението в залата - отвърна господин Джайлс. - Мястото е голямо, а тълпата е оживена. Освен това ми е интересно да видя как играе Заман.

-Чудесно. Аз самият с огромно удоволствие бих останал да погледам добър шах. - Той ми се усмихна и хвърли поглед към Елси. която съсредоточено изучаваше ноктите си.

После господин Аскам стана и отиде при масата пред дъската за резултатите, на която султанът беше оставил камъните. Последвах го.

Господин Аскам взе няколко от гладките камъни и ги затъркаля в ръка, като се възхищаваше на изкусната им обработка.

Застанах до него.

- Султанът разбира от изнасяне на спектакли.

- Определено - съгласи се господин Аскам, докато се вглеждаше внимателно в един от камъните, преди да го остави на мястото му. - Освен това знае как да нагласи жребия.

- Какво?

- Не реагирай външно. Бес. просто пипни този камък. На него е написано името на Заман. - Господин Аскам ми подаде камъка.

Беше топъл.

-Не реагирай-строго ми прошепна той.-Камъкът на Максимилиан от Виена също е топъл, докато камъните на Ибрахим от Константинопол и на прусака са студени, сякаш са били държани в сняг. Всички останали са с нормална температура.

Бях потресена.

- Да не искате да кажете, че жребият, изтеглен току-що пред пет хиляди души, е бил нагласен? Че султанът е знаел кои камъни да подбере?

- Не е трудно да затоплиш два камъка на огън или да ги изстудиш в сняг. За тълпата пак ще изглеждат като обикновени камъни. Подозирам, че негово величество е искал братовчед му Заман да играе в първата среща на турнира и да има слаб противник. Освен това подозирам, че не е искал Заман да се озове срещу Ибрахим. който е любимецът на народа. Не е добре двамата му местни герои да се сблъскат и вероятно затова на Ибрахим му се падна много силен съперник в лицето на прусака Вилхелм. Султанът се грижи за царствения си роднина.

Учителят ми се дръпна от масата. Поклатих глава, докато го следвах.

- Знаете ли, сър, понякога се боя, че сте по-любопитен, отколкото е благоразумно.

- Да, понякога е така - отвърна той, докато се връщахме на местата си в очакване на първата среща от турнира.

i

Първата среща

Неестествена тишина изпълни „Света София". Беше изнервящо да видиш толкова огромно пространство, пълно с толкова много зрители и в същото време така неподвижно и смълчано.

В средата на огромната зала. заобиколени от многолюдната тълпа, седяха шампионът на султана Заман и Максимилиан от Виена, глътнал бастун австриец с малки заострени мустаци, подстригани в модния за онова време стил в страната му. Високо над тях седеше султанът, който се беше върнал на трона си, за да гледа първата среща от историческия си турнир.

Играта започна и тълпата я следеше жадно и напрегнато. След всеки ход се разнасяха вълни тих шепот. Жителите на Константинопол определено обичаха шаха.

Както беше обяснил садразамът предишната вечер, всяка среща се състоеше от седем игри; онзи, който спечелеше четири, печелеше срещата.

Седях с господин Аскам, господин Джайлс и Елси на специалните места на платформата на султана, запазени за участниците и техните придружители. Някъде по средата на играта господин Джайлс се наведе към господин Аскам и прошепна:

- Тази среща ще е кратка. Заман вече прецени Максимилиан. Австриецът не може да се сравнява с него.

И наистина, първата игра приключи за половин час: Заман матира противника си, без да изгуби нито една

важна фигура. Втората игра приключи още по-бьрзо -веднага щом Заман взе царицата на Максимилиан австриецът се смути и в отчаянието си изгуби първо офицерите, после конете и накрая топовете си. След по-малко от час Заман водеше с две на нула.

Когато започна третата игра и Заман взе инициативата още в началото, забелязах, че учителят ми изобщо не гледа дъската. Вместо това наблюдаваше кардинал Кардоза, който седеше в противоположния край на султанската платформа и гледаше играта без абсолютно никакъв интерес. От двете му страни седяха по-нископоставени свещеници от Рим, които изглеждаха също толкова отегчени.

Очите на учителя ми бяха присвити. Мислеше си за нещо.

- Какво има? - прошепнах аз.

- Двамата кардинали са поискали вечерята да им бъде сервирана в посолството... - тихо каза господин Аскам.

- И какво?

Учителят ми не сваляше поглед от кардинала.

- Обривът... подуването на езика... Слонско ухо...

Той рязко стана.

Седящият наблизо Латиф също се изправи.

- Къде отивате? - изсъсках аз, но учителят ми вече се отдалечаваше.

Забързах след него.

Господин Аскам мина решително през главната порта на Топкапъ и закрачи бързо по пътеката, водеща към вътрешната Порта на приветствията.

- Бихте ли ми обяснили какво става? - умолително попитах аз, докато се мъчех да не изоставам.