Матю Райли Турнирът

- Всички бяхме изненадани и много разстроени. Макар и бавноразвиващ се, Бенисио бе добро момче, мило, харесваха го в кухните. Беше винаги усмихнат... и малко дебел, защото готвачите все му пробутваха

нещо за ядене. Всички бяхме потресени, че малкото ангелче изобщо знае как да убие каквото и да било, още повече собственото си земно тяло.

- Брунело и жена му как приеха смъртта му? - попита господин Аскам.

- Мариана беше съсипана. Плака дни наред. Брунело също беше разстроен, но бе зает с многото банкети за турнира на султана. Започна лесно да се гневи, викаше и за най-малките ни прегрешения. Веднъж дори си изпусна нервите пред кардинал Кардоза и му се разкрещя. когато един ден кардиналът влезе в кухните, но не зная каква беше причината за избухването.

- Брунело се е разкрещял на кардинал Кардоза? -учуди се учителят ми. - Кажи ми, ти или някой от другите виждал ли е Брунело да се среща или да разговаря прекалено много с някой от участниците в турнира или от гостуващите големци?

Момичето преведе въпроса на турски за останалите в помещението. Отговори готвачът и Саша преведе:

- Каза, че през дните преди банкета Брунело е бил посещаван на четири пъти от австрийския играч Максимилиан от Виена. Идвал с едно младо момиче - онова, което австрийците по-късно подариха на негово величество.

- Хелена — обадих се аз.

- Известно ли е какво са обсъждали? - попита господин Аскам.

Саша попита готвача, той поклати глава и тя каза:

- Не. не знае за какво са разговаряли.

По някое време, не зная кога точно, вратата се отвори и влязоха султанът, великият везир и осем мъже от личната охрана на владетеля. Районът на кухнята зад тях беше напълно разчистен. Шестимата работници в помещението скочиха на крака и застанаха мирно, загледани смирено в краката си.

Султанът погледна двете висящи тела - на лицето му бе изписано повече раздразнение, отколкото тъга, - след което строгият му поглед се спря първо върху учителя ми. после върху мен и накрая върху работниците.

- Вие шестимата единствените свидетели ли сте? — попита той на гръцки.

- Да, ваше величество - отвърна Саша от името на всички. - Канех се да изтичам да кажа на дворцовите стражи за случилото се, когато тези тримата - тя кимна към господин Аскам, Латиф и мен - дойдоха и евнухът ни задържа тук.

Султанът кимна.

После се обърна към учителя ми и премина на английски.

- Господин Роджър Аскам. Защо ви намирам тук?

- Направих някои заключения, ваше величество, но трябва да призная, че не очаквах да открия Брунело мъртъв...

- Май сте по-умен, отколкото си мислех - прекъсна го султанът. - Изглежда, ще ми се наложи и аз да внимавам какво правя около вас. Стигнали сте до заключението, че готвачът е бил свързан със смъртта на гостуващия кардинал, така ли?

-Да.

- И че сега убиецът е мъртъв от собствената си ръка?

Господин Аскам погледна стоящите до нас работници. Явно не му се искаше да говори за разследването пред тях.

- Можете да говорите свободно — спокойно рече султанът.

- Това се очаква да си помислим, ваше величество — каза учителят ми. - Но аз не вярвам, че е станало така. По-скоро предполагам, че готвачът и жена му са били убити. Убиецът още е на свобода.

11. Турнирът

161

Султанът повдигна вежди, но учителят ми не каза )(ищо повече. Владетелят го гледаше преценяващо. [Ззираше се в него много, много внимателно.

- Второ и трето убийство в двореца ми - каза той. ^ Това не ми харесва. Имате ли подозрения относно ровите смъртни случаи, господин Роджър Аскам?

- Между тези стени се спотайва коварен ум, ваше реличество. Ако всяко от тези убийства се приеме като чиста монета, би трябвало да припишем смъртта ^а кардинала на безумния злодей, а на тези двамата -цато самоубийство. Но не, и трите убийства са били нарочно нагласени така. че да объркат разследването. Те са свързани. Следователно не само разследването ivW остава недовършено, но и ви съветвам да ми позволите да включа смъртта на готвача и жена му към случая с убийството на кардинал Фарнезе.

Султанът се замисли за момент, после каза:

- Добре. Направете го и продължете разследването.

Посочи шестимата работници.

- Разговаряхте ли с тези хора?

- Да - отвърна господин Аскам.

- Имате ли още нужда от тях?

- Не. Те са невинни. Просто са видели телата. Не знаят нищо важно.

Султанът ни отпрати от помещението, после се обърна към старшия на стражите и остро заповяда нещо на турски.

Забавих крачка и понечих да погледна назад, но господин Аскам ме побутна по рамото да продължа.

И беше напълно прав да го направи, защото докато излизахме и вратата се затваряше зад нас, последното, което видях - за мой пълен ужас и изумление, -беше как командирът на стражите и хората му изтеглят сабите си.

i

Карлинолът и сълържателят на борлея

Вече беше следобед. Султанът и хората му ни обърнаха гръб и тръгнаха към харема.

Бях потресена от съдбата на Саша и другите кухненски работници.

- Господин Аскам. защо султанът нареди да убият горките хора?