Матю Райли Турнирът

Щом се озовахме вътре, необичайната конструкция на публичния дом разкри произхода си - че навремето е била римска баня. Африди просто бе запазил древните основи и беше добавил горния етаж.

Основното помещение представляваше широка зала с висок таван, в средата на която имаше огромен димящ басейн. Из него бяха пръснати мраморни островчета, а покрай стените имаше десет открити ниши, пълни с възглавнички.

Голи жени разнасяха подноси с храна и напитки на клиентите в нишите. Масажистки, чието облекло се състоеше само от верижки около шията, масажираха гости върху мраморни маси, като понякога прекъсваха масажа и ги яхваха, за да им доставят удоволствие по други начини.

В почти всяка ниша хората се отдаваха на похотта си. Повечето ниши зееха отворени пред очите на всички, но няколко бяха със спуснати завеси. Отвсякъде се чуваха стонове и пъшкане, но за разлика от чувствената нощ в харема, описана от Елси, в звуците тук нямаше нищо чувствено. Това бяха звуци на мъже, които не искаха парите им да бъдат хвърлени на вятъра.

Бях чувала за проститутки и бордеи (достатъчно е човек да прочете Библията), но не бях подготвена за подобна студена и делова обстановка, превръщаща интимния акт на любовта в най-обикновена търговска сделка.

И тогава видях децата.

Бяха на моята възраст, на тринайсет или някъде там, момчета и момичета, които обикаляха банята, гримирани като възрастни, разголени в една или друга степен, разнасящи питиета, грозде или лули.

Призля ми.

Стоящият до мен господин Аскам гледаше ставащото около нас с неприкрито отвращение. Постави ръка на рамото ми, за да ми вдъхне увереност.

В този момент забелязахме Африди, все още облечен в крещящото пурпурно-златно облекло. Разговаряше с двама румънски цигани, мъж и дърта вещица, които водеха две мръсни селски деца за ръце. Пред очите ни Африди даде на циганите няколко монети и те му дадоха децата, след което си тръгнаха.

С ужас си дадох сметка какво се случва с отвлечените от цигани деца. Свършваха в заведения като това.

Латиф отиде при Африди, каза му нещо и го доведе при нас. Каза му, че ще говорим на гръцки и че

учителят ми ще задава въпросите си по заповед на самия султан.

- Видях ви неотдавна да спорите с кардинал Кардоза-направо започна господин Аскам.-Каква е причината за разногласията ви?

- Тоя мръсник ми краде хляба! - изсъска персие-цът. - Проклет содомит! Преди да дойде в Константинопол, гостуващите духовници от Рим бяха най-добрите ми клиенти!

- Как така ви краде хляба? Та той е римски кардинал.

- Огледай се, глупако! Почти всички клиенти са от турнира. И то не само играчите - ба, те са само шестнайсет, - но и господарите им, придружителите, слугите. Събитие като това е добре дошло за мен! И в същото време цялата делегация от Рим, дванайсет Божии мъже, дванайсет прочути с похотта си мъже. остават всяка нощ у кардинала, обслужвани единствено от неговите момчета.

- Кардиналът държи... момчета?

- Намира ги по улиците. Лично. Плаща им със сребро или храна. И знае. че мога да осигуря толкова момчета, колкото са му нужни. Всички други посланици използват моите жени за сбирките си в двореца. Но не и кардиналът, о, не. А моите момчета са опитни, нали разбирате. Те знаят как да...

Учителят ми се намръщи и вдигна ръка да спре понататъшните обяснения.

- Мисля, че разбирам - каза господин Аскам и изгледа съдържателя на бордея с огромно отвращение. - И какво точно прави кардиналът в покоите си?

- Частни сбирки. Ох, тези свещеници и техните ядения! Затова съм толкова ядосан. Ако не беше Кардоза. свещениците щяха да са тук всеки ден и нощ, щяха да ебат като разгонени зайци и да ми плащат за това!

- Господи... — промълви учителят ми.

- Мисля, че Бог отдавна не ни гледа - рече Африди. - Подобни неща може да не стават в Англия, но

се правят в половината църковни посолства в Източна Европа. Местният кардинал осигурява, както сам се изразява, „настаняване и услуги" за всеки гостуващ свещеник. Ако сте мъж. който си пада по мъже, Църквата е вашата организация.

- Разбирам.

- Просто е нечестно, казвам ви! Мен не ме допускат да продавам услуги в рая на техните клиенти! Църквата не бива да се меси в търговията на другите хора. Нейният занаят е да продава спасение. А не да се меси в моята работа.

Докато Африди продължаваше да се оплаква, аз се отдалечих от учителя, привлечена към една голяма боядисана в златно врата. Буквално искреше от златните прашинки. И беше отворена. Побутнах я от любопитство.

Видях богато украсена спалня с огромно легло с балдахин, покрито с фини чаршафи от червен сатен. Леглото бе празно, но над възглавниците висяха две меки въжета. Отгоре имаше надпис на арабски:

^ ^^c-A^UfiO ^\'n>>n Vi^ (iij

Вгледах се внимателно в символите. Вече бях започнала донякъде да разбирам тази писменост и успях да разпозная част от знаците: ^ ^ . Означаваха „принц на короната". й '''

Нечия груба ръка падна на рамото ми. Над мен се издигаше небръснат мъж, египтянин на вид.

- Ще взема тази! — извика той на гръцки на Африди.