Матю Райли Турнирът

- Беси, глупаво момиче такова! Какво мислиш? Естествено, ти не мислиш за подобни неща, защото си родена принцеса. А аз не съм. Единственият начин да стана принцеса е като прелъстя принц, а единственият начин да стана кралица е като прелъстя и се оженя за принц наследник на короната. Какъв по-добър начин да го спечеля от това да задоволя мъжките му потребности?

Изведнъж се почувствах съвсем малка. Никак не ми хареса да ме наричат „глупаво момиче такова".

Но после си помислих за дългия списък завоевания на баща ми. Сигурно беше лягал с повече от сто жени през живота си и определено не бе имал намерение да се жени за всички. Имаше само едно изключение от правилото - майка ми, Ан Болейн. Изключително самоуверена и предразполагаща (някои я наричаха коварна) дама, тя не се беше поддала на чара му, докато не се бе уверила със сигурност, че той ще се ожени за нея. Но дори това не я беше спасило. След като се оженили и тя извършила предателство, раждайки му дъщеря, тоест мен, шавливите му очи бяха намерили други благоразположени момичета и интересът му към нея угаснал до деня. в който заповядал да й отсекат главата.

- Внимавай, Елси - казах аз. - Престолонаследникът не може да се ожени за първото момиче, което си хване. А оставам с впечатление, че той и приятелите му си хващат доста момичета.

Елси въздъхна.

- Лесно ти е да го кажеш. Беси. Но само си помисли: ако се омъжа за Селим и стана кралица, а ти седнеш на трона на Англия, и двете ще сме кралици! Какви великолепни партита бихме могли да организираме в дворовете си!

— Елси - казах аз. - Имам един брат и по-голяма сестра, които са преди мен като наследници. Ако се съди по думите ти. в момента ти си по-близо до сядането на трона от мен.

Поговорихме още малко, но скоро Елси задряма, изтощена от нощните си приключения. Междувременно утрото беше настъпило и от другите стаи се чуваха звуци.

Вторият ден на турнира започваше.

12. Турнирът

177

Аискусия межлу титани

Пристигнахме в „Света София" по-късно сутринта. Пред платформата на султана бяха издигнати два подиума, около които се беше струпала нетърпелива тълпа. Султанът седна на трона си. който бе еднакво отдалечен от двете дъски, за да може да гледа която игра пожелае.

Първите две срещи бяха на оставащите двойки от горната половина на списъка - Али Хасан Рама от Ме-дина срещу Пабло Монтоя от Кастилия и Едуардо от Сиракуза срещу брат Раул от Папската държава.

По време на срещата учителят ми отиде да седне до Игнаций Лойола. По-късно ми разказа разговора, който провели:

- Сеньор Игнаций, не сме се срещали, но аз съм Аскам от...

- Моля ви, зная кой сте. господин Аскам. За мен е чест. Общият ни приятел Микеланджело ми каза, че сте човек от моята порода, обичащ знанието и обучението.

- Така е - отвърнал учителят ми. - Сър, ако нямате нищо против, бих искал да ви задам няколко кратки въпроса.

- Разбира се.

- В нощта на банкета, точно преди да поднесат основното ястие, разговаряхте ли с кардинал Кардоза?

-Да.

- Той напускаше двора, нали?

- Да. Искаше да се прибере в посолството си.

- Разговорът дълъг ли беше?

- Да. При това и страстен. Беше за продажбата на индулгенции на богатите от страна на папата и кардиналите му. Намирам това за скандално. За разлика от кардинал Кардоза.

- Разбирам. Мога ли да ви попитам дали сте отседнали в посолството на кардинал Кардоза, докато трае турнирът?

- Не! - рязко отвърнал йезуитът. - Разбира се, че не. Продаването на индулгенции не е единствената църковна практика, по която двамата с кардинала имаме разногласия. Отседнал съм в скромна квартира в града, сам.

- Ами играчът? Брат Раул?

- Той е при кардинала, въпреки възраженията ми -мрачно отвърнал йезуитът.

Поговорили и по други теми. но после срещата на брат Раул достигнала критичен момент и учителят ми любезно се сбогувал, за да може Игнаций да насочи цялото си внимание към играта.

Накрая двете срещи се оказаха оспорвани, със седем и шест игри съответно, като двамата испанци излязоха победители. Така вторият рунд се очертаваше изключително интересен - испанец щеше да се изправи срещу испанец, представителят на императора на Свещената римска империя Карл срещу представителя на наместника на Христос.

Много се вълнувах за следващата сесия, обедната, тъй като на нея за първи път щеше да се появи нашият човек, господин Гилбърт Джайлс. По-рано сутринта той беше обсъдил с господин Аскам възможните стратегии. Слушах ги като омагьосана.

- Е, Джайлс, какво знаеш за този Талиб?

- Само това, че играе шах от близо шейсет години - отвърна господин Джайлс, - и че е прочут с огромните си познания за предишни състезания. Твърди се, че

умът му бил същинско хранилище на минали партии, които може да си спомни до най-малката подробност.

- Сериозна сила - отбеляза господин Аскам.

- Но и потенциална слабост според мен - каза господин Джайлс.

- В какъв смисъл?