Матю Райли Турнирът

- Талиб е писал много за шаха. Гръмко хвали класическите стратегии — начални ходове, разположение на пешките, атаки, като в същото време се отнася презрително към по-новите тактики. Талиб е пленник на стария стил. Ако използвам някои от по-необичайните модерни похвати, може и да успея да го извадя от равновесие и да го баламосам.

- Играеш с човека, не с дъската - обадих се аз.

- Точно така. - Господин Джайлс ми се ухили. -Знаеш ли. Бес, мисля, че трябва да наречем тази нова стратегия „гамбит на Аскам", тъй като включва неор-тодоксални техники за постигането на целта.

Господин Аскам се усмихна, но не се хвана на въдицата.

- Благодаря, Джайлс. чувствам се поласкан.

Двамата се разсмяха и за момент самата аз се почувствах щастлива. В този странен град, в постоянната сянка на мрачното ни разследване, беше хубаво да видиш как двама добри приятели се усмихват.

Господин Аскам отново стана сериозен.

- Отваряй си очите за евентуални ускоряващи или забавящи тактики от негова страна. Чувал съм, че е доста коварен.

- О, да. Прав си...

- Какви са тези ускоряващи и забавящи тактики? -попитах аз.

- Някои играчи вещо контролират темпото на играта с определени стратегии - обясни учителят ми. -Понякога играят бързо, веднага след като си преместиш фигурата, като те карат да бързаш и да си мислиш,

че знаят всеки твой ход още преди да си го направил. Други пък играят ужасно бавно, макар да имат само един или два възможни хода, докато не ти се прииска да посегнеш и сам да преместиш проклетата фигура. Целта им е да те раздразнят, да те ядосат.

— А ако си раздразнен, не мислиш за играта - каза господин Джайлс. - Гневният ум не е добър за шах.

- Гневният ум не е добър за нищо - каза господин Аскам. - Мнозина крале са изгубили кралствата си поради решения, взети под влиянието на гнева. Имаме късмет, че това е само шах.

И тъй. точно преди пладне на същия ден господин Джайлс се изправи срещу прегърбения и съ-сухрен Талиб от Багдад, докато на другия подиум грамадният небръснат Драган от Влашко играеше срещу Марко от Венеция.

Втората среща приключи много преди тази на господин Джайлс - гадният влах се справи с венецианеца за нула време. Всеки път, когато вземаше фигура на противника си, Драган викаше нещо на славянския си език. Бързо се разнесе мълвата, че казвал: „На ти сега и иди да си ебеш майката!"

Зрителите от султанската платформа и в горните галерии се споглеждаха смутено при възклицанията, а огромната тълпа обикновени граждани викаше одобрително всеки път, когато чуваше просташката фраза.

Трябва също да добавя, че по време на играта Драган радостно се наливаше с медовина, бършеше уста с ръкав, а в един момент излезе от залата, за да се изпикае в една алея отвън, пред очите на тълпата.

Господин Джайлс имаше доста по-тежко занимание с дребния библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад. Талиб наистина беше опитен и коварен играч, който залагаше много капани и често простенваше тъжно след някой ход само за да скочи три хода по-късно и да

се нахвърли върху някоя фигура на господин Джайлс, показвайки, че стонът всъщност е заблуда.

Забелязах също, че прилага тактиката на забавяне, която бяха обсъждали сутринта учителят ми и господин Джайлс. Ужасно много се туткаше и при най-простия ход, а господин Джайлс седеше облегнат назад, сякаш се наслаждаваше на допълнителното време, което му се даваше да оцени красотите на нефа на „Свега София".

Резултатът им беше две на две. когато Драган се разправи с венецианския си противник („На ти това и еби майка си два пъти!"). Крайният резултат беше четири на нула в полза на Драган. Зрителите около масата им заръкопляскаха доволно, след което се загледаха в ставащото на другия подиум.

Когато играта на господин Джайлс се превърна в център на внимание, до учителя ми се появи позната белобрада фигура - Микеланджело.

- Роджър - каза той. - Твоят човек играе добре. Труден противник му се падна за първия рунд.

- Определено труден - съгласи се учителят ми. - За разлика от останалите изтеглени двойки.

Микеланджело сякаш не забеляза хапливата забележка.

- По време на следобедната сесия ще изляза в града да обядвам с Игнаций. Искаш ли да дойдеш с нас?

- Ами да. би било чудесно! Но... - Той ме погледна загрижено.

Микеланджело го разбра.

- Вземи и младата принцеса. Харесва ми будният й поглед - той ми намигна, - пък и кой знае, може дори да научи нещо.

Уговориха се да се срещнат на площада пред „Света София" след края на срещата на господин Джайлс.

Оказа се, че краят не се проточи - през следващите две игри господин Джайлс приложи някои доста нестандартни тактики (в това число дръзка жертва на един кон, който устрои истинска сеч сред внима-

телно разположените пешки на Талиб), които напълно изведоха от равновесие библиотекаря. Талиб мигаше на парцали и се мръщеше на фигурите, сякаш гледаше някакъв триок човек, а не шахматна дъска. Тактиката на господин Джайлс го беше смутила и го накара да направи няколко малки, но фатални грешки, които направиха господин Джайлс победител с четири на две.