Матю Райли Турнирът

Беше ранен следобед и докато султанската платформа се опразваше за обедната почивка, никой от гражданите не се осмеляваше да мръдне от мястото си -техният герой Ибрахим от Константинопол щеше да играе в последната сесия и местните жители не искаха да изпуснат зрелището.

Господин Джайлс дойде при нас на платформата. Забелязах избилата по челото му пот; погледът му сякаш беше фиксиран на около две стъпки пред него -разстоянието между стола му и дъската. Натоварената среща явно го беше изтощила физически и си спомних спора си с учителя, че шахът не бил спорт, защото човек не се поти, докато го играе. Явно грешах.

- Чудесна работа, Джайлс — каза господин Аскам. -Великолепно планиране на ходовете напред.

Господин Джайлс кимна в знак на съгласие.

- Боже мой. имам нужда от почивка.

Той се оттегли в стаите ни да дремне, съпроводен от Елси, която също отчаяно се нуждаеше от сън.

Колкото до господин Аскам и мен, ние излязохме при огромната тълпа на обширния площад пред главния вход на „Света София". Микеланджело и Игнаций вече ни чакаха.

Следобеда, докато се играеха последните две срещи от първия рунд (принцът на моголите Назирудин срещу Jlao от Ориента и Ибрахим от Константинопол срещу Вилхелм от Кьонигсберг), двамата с учителя ми

разговаряхме надълго и нашироко с двама от най-голе-мите умове на епохата.

И какъв разговор беше само!

Обядвахме в малко заведение на един хълм на около половин миля от двореца. Константинопол се беше разпрострял пред нас в прашната следобедна светлина; улиците и минаретата му бяха забулени в омара, а огромният купол на „Света София" се извисяваше зад нас. Сътрапезниците ми разговаряха за най-различни и изключително интересни неща.

Разговорът варираше от подробния анализ на сензационните твърдения на астронома Николай Коперник в излязлата му наскоро De Revolutionibus orbium coelestium* до приказни истории за галеони, пътуващи натъпкани със сребро от Новия свят за Испания... и за пиратите, които ги нападали; разбира се, бяха засегнати и религиозни въпроси. сред които прословутите деветдесет и пет тезиса на Лутер и бъдещето на тънещото в богатство папство предвид набралото сила реформаторско движение. Естествено, не беше пропусната и екзотичната мюсюлманска вяра, която ни заобикаляше в Константинопол.

- Ислямът е най-прекрасната религия, но понякога ме натъжава - каза Микеланджело, когато покрай нас мина забулена мюсюлманка, вървяща послушно зад съпруга си. Две малки момичета подскачаха радостно покрай нея. - Вижте онази забулена жена. Ислямът по никакъв начин не постановява, че трябва да се покрива. Вижте и тези така възхитителни и игриви момиченца. Само след няколко години усмихнатите им личица също ще бъдат скрити зад воалите, а не е нужно да е така. В зората на исляма единствено жените на Пророка трябвало да се забулват, а не всички.

- Тогава как е станало така, че всички мюсюлманки днес са забулени? - попитах аз.

* За въртенето на небесните сфери (лат.) - Б. пр.

- Интересното е, че това е свързано повече с естеството на модата, отколкото на вярата - отвърна великият художник. - Нека те питам нещо. Твоят баща Хенри, кралят на Англия, красив мъж ли е?

- Да. - На младини баща ми е бил доста енергичен и спортен тип за един крал. С възрастта бе натрупал тлъс-тини по корема, но нямах намерението да го признавам.

- А интересува ли се от модата?

- Категорично.

- Когато облича нова дреха, другите в двора и по улиците на Лондон подражават ли му?

- Винаги - отвърнах аз. - Казват, че ако сложи нов модел бричове, които да подчертават още повече мускулестите му прасци, с които винаги се е гордял, седмица по-късно всеки мъж в Уайтхол носи същия модел бричове.

- Същото е с мюсюлманските жени и техните покривала - рече Микеланджело. - Когато видели жените на Мохамед да ходят забулени, те искали да им подражават и затова сега почти всички ислямски жени носят воали, макар никъде в техния Свещен Коран да не пише, че трябва да го правят.

- Е, не така, Микеле - намеси се учителят ми. -Това не е цялата картина. Както и при много други вери, включително и нашето християнство, малка група фанатици са изопачили исляма така, че да отговаря на представите им. Когато много жени започнали да подражават на модата на жените на Пророка, някои мюсюлмани видели възможност да подчинят всички жени. И наложили ужасни закони като онези, позволяващи на мъж да принуждава със сила жена си да сподели леглото му.

- Но защо? - невинно попитах аз. - Защо тези мъже искат да господстват над жените? Искам да кажа, защо им е да се страхуват от жените?

- От устата на младенците... - малко тъжно рече Микеланджело.

- Именно - съгласи се учителят ми и ми се усмихна мило.

Забелязах обаче, че Игнаций не казва нищо по въпроса.