Матю Райли Турнирът

- Да. И също като господин Аскам, не зная какво е съдържанието му. Също го предадох на султана при първата аудиенция, заедно със солидно заключен сандък, пълен - предполагам - със злато.

- Както и всяка друга делегация на турнира - съобщи ни Микеланджело. - С изключение на една -английската.

Побиха ме ледени тръпки. Не бях сигурна дали е добре да си единствен по този въпрос.

Учителят ми също беше много смутен. Местеше поглед от Микеланджело към Игнаций и обратно, сякаш беше единственият в компанията, който не схваща пуснатата шега.

- Не разбирам. Какво е имало в аления плик?

Микеланджело се наведе напред и заговори шепнешком.

- Пликът съдържа отговора на предизвикателството на султана - рече той. — Всеки владетел, изпратил участник в турнира, също така изпраща в червен плик отговора си на предизвикателството на Сюлейман.

- И какво е това предизвикателство? - не се сдържах и попитах аз.

- Не зная подробностите — каза Микеланджело, - но доколкото разбрах, наред с поканата всеки владетел да изпрати шампион по шах в Константинопол е имало и таен протокол, който дава на владетеля избор - да плати на Сюлейман значителен откуп в злато или да посрещне мащабно нашествие след турнира. И както видяхме сега, само един крал не е върнал аления плик заедно с някакъв сандък или ковчеже със злато - вашият.

Двамата с учителя ми се спогледахме разтревожено. Баща ми беше велик мъж, но ние прекрасно знаехме, че освен това е и суетен, прибързан и че не понася заплахи.

Можехме само да се питаме с ужас какво е написал крал Хенри VIII в аления плик. който учителят ми лично бе връчил на възможния бъдещ владетел на Европа.

За щастие разговорът мина на друга тема и през онзи следобед (на два пъти чухме воя на мюезините) имах привилегията да чуя как тримата велики мъже обсъждат много неща. Накрая, когато залязващото слънце докосна хоризонта и Константинопол се озари във великолепно оранжево сияние, те приключиха философските си размишления и тръгнахме обратно към двореца.

По пътя спряхме при „Света София" да видим как са се развили следобедните срещи.

Оказа се. че принц Назирудин е победил JTao на шестата игра, а Ибрахим е надвил Вилхелм от Кьо-нигсберг в много трудна среща, стигнала до седмата и решителна игра.

След като срещите за деня приключиха, садразамът обяви, че следващият ден ще бъде почивен, та класиралите се да се отпуснат и да се подготвят за втория рунд. Вместо шахматни игри в града щеше да има празненства, платени лично от султана. Тълпата нададе радостни викове, когато чу тази вест.

И тъй, привечер се върнахме в двореца. Там двамата с господин Аскам се сбогувахме с Микеланджело и Игнаций и им благодарихме за изключително интересния следобед.

Прибрахме се в покоите си да вечеряме, но аз много добре си давах сметка, че няма да останем дълго там. След спънките от предишната вечер учителят ми имаше планове за нощта - искаше да наблюдава посолството на кардинал Кардоза под прикритието на мрака.

i

Посолството

След късната вечеря учителят ми повика Латиф и го помоли да придружи него. Елси и мен на разходка из двореца. След умственото напрежение от срещата през деня господин Джайлс беше заспал дълбоко и хъркаше шумно.

Вече знаех, че това е заблуда от страна на господин Аскам - за всеки случаен наблюдател ние просто бяхме гости, тръгнали на вечерна обиколка на двореца и водени от високопоставен евнух, докато в действителност учителят ми вече беше помолил Латиф да ни отведе до всички възможни места, откъдето бихме могли да държим под око посолството по-късно през нощта.

Водени от Латиф, тримата се разхождахме из двореца.

Вървяхме под чудесна пълна луна. Окъпан в сребристата й светлина, дворецът беше като излязъл от приказките. С неговите високи куполи, ярки мозайки и изящни решетъчни стени, позволяващи само да се надзърне към съседните дворове, Топкапъ беше толкова фантастичен и екзотичен, колкото английските замъци са студени и утилитарни.

- Латиф - каза учителят ми. - Откри ли нещо за местонахождението на Пиетро, сина на мъртвия готвач?

- За жалост не, господине - отвърна Латиф. - Момчето е изчезнало. Хората ми разпитваха през целия ден. но от него няма никаква следа. Не са го виждали, откакто бяха открити телата на родителите му вчера.

Погледнах учителя си.

— Признак за вина?

— Или страх - отвърна господин Аскам.

Продължихме обиколката си. Известно време вървях с Елси малко зад учителя ми и Латиф.

— Елси, мислех си - казах аз. - За ужасните неща, които си причиняват хората едни на други. Убийства, изтезания, поробване. Запитвала ли си се някога защо причиняват такива страшни неща на другите?

Елси се замисли дълго. После се обърна към мен с внезапно блеснали очи.

— Знаеш ли. Беси, мисля да повдигна косата си за днешната сбирка на принца. Така прическата ще подчертае още повече шията ми.

Погледнах я и не казах нищо.

Стигнахме до югоизточния ъгъл на двореца, където видяхме бялата двуетажна постройка на посолството на кардинал Кардоза.

— Кардиналът вече беше ли посетен от султана? -попита господин Аскам.