Матю Райли Турнирът

~ В такъв случай може би най-доброто за една кралица е да се въздържа напълно от всякакви интимни връзки. Така нито ще може да стане съд за раждане на следващия крал, нито блудница.

Учителят ми бавно кимна в тъмното.

~ Напълно възможно... Чакай, какво е това?

Очите му се присвиха и той се загледа внимателно в стацте на кардинала.

В стаята отляво се беше появил нов участник.

Опулих се, когато го познах.

Нч

маше как да не го позная. Беше Дарий, прочутият пеРсИйски борец, който се представи на банкета по случай откриването на турнира. Той бе красив и ог-РомеН, с грамадни мускули. Влезе в стаята и застана пред кардинал Кардоза. Носеше само малко бяло пар-че плат, което да скрие срамотиите му.

Кардиналът каза нещо и Дарий свали плата.

Стоеше гол пред кардинала. Кардоза захапа дръжката ца Мухобойката си и се усмихна похотливо.

Г^сле отведе Дарий в дясната стая. Гледахме как обикаля едрия борец, който просто стоеше и гледа-

ше стоически напред. Хрумна ми. че Дарий не е дошъл доброволно. Кардиналът погали гърдите му, по които нямаше нито косъмче. Борецът продължи да се взира право напред.

Тогава кардиналът му заповяда да се наведе над един стол и Дарий покорно се подчини.

- Бес. Извърни се — остро каза учителят ми.

-Но...

- Извърни се. Веднага. Това не е за невинни очи.

Смъкнах се под парапета и така и не видях какво

се случи между кардинала и бореца. Видях обаче изражението на учителя си, който продължи да гледа няколко секунди. На лицето му бе изписано дълбоко отвращение и погнуса.

Господин Аскам рязко стана и обърна гръб на гледката.

- Ела — каза той. - Видях предостатъчно от тази гадост.

Напуснахме балкона, следвани от Латиф. Докато вървяхме, учителят ми се намръщи замислено.

- Не разбирам. Кардиналът се отнася с великия Дарий с презрение, използва го като играчка, а той просто се подчинява. Как е възможно?

Прехапах неуверено устна.

- Може би аз зная - прошепнах.

Учителят ми се обърна и повдигна учудено вежда, след което погледна към Латиф и ми каза:

- По-късно.

Кимнах.

Той поклати глава.

- Бог да ми е на помощ, надявам се, че не съм покварил напълно невинния ти ум, като те доведох в този покварен град. От толкова много жестокост човек може Да изгуби собственото си чувство за порядъчност. Бес, моля те да се поучиш от тази нощ. Тези мъже са негодници не заради неестествените си нагони - мъже са

обичали мъже още по времето на древните гърци, - а защото използват положението си, за да употребяват телата на други хора за свое собствено удоволствие. А сега да вървим да спим. Утре трябва да сме бодри.

Докато следвах учителя си, хвърлих последен поглед назад към посолството...

И замръзнах.

Докато погледът ми минаваше над решетъчните прегради отляво на посолството по края на поляната, като че ли зърнах някаква фигура зад преградите - сянката на висок мъж, който стоеше абсолютно неподвижен и гледаше право към нас.

Взрях се, но ако там изобщо бе имало някого... беше изчезнал.

Не бях сигурна дали видяното не е трик на въображението ми или игра на вечерните сенки, така че не споменах нищо на учителя си, но изпитах обезпокояващото чувство, че през цялото време, докато сме наблюдавали посолството, някой е наблюдавал самите нас.

Върнахме се в покоите си.

Щом затвори вратата - Латиф остана навън, - господин Аскам се обърна към мен и прошепна:

— Говори. Какво знаеш за Дарий?

Свих рамене.

— Имам представа какви неща стават в дворците. Тайните са много и когато се разкрият, запазването им се осигурява чрез заплащане - понякога със злато, понякога с услуги, било то политически или плътски.

— И какво знаеш за гази ситуация?

— Информираха ме от сигурно място, че Дарий и царицата са любовници - казах аз.

Учителят ми повдигна изненадано вежди.

— И как точно научи това?

Кимнах към стаята, която делях с Елси.

- Видели са ги заедно. Възможно е кардинал Кардоза да е разбрал за връзката им и да държи наученото над главата на Дарий като дамоклев меч - настоява за услугите на Дарий, в противен случай ще каже на султана.

- Боже мой, Бес, ти знаеш много повече по тези въпроси, отколкото аз, когато бях на тринайсет. Какво стдва с този свят!? - Той замълча замислено. - Но предположението си го бива и е възможно - просто възможно - да имаме нов заподозрян в нашето разследване.

- Така ли?

- Ще разбереш по-добре утре.

- Чакайте! Значи имате теория за убийството на кардинала?

- О, да, имам.

- И тя е?

Господин Аскам се наведе към мен и прошепна в

ухото ми:

- Мисля, че убийството на кардинал Фарнезе е било грешка.

Замислих се.

- Но тогава...

- Благодаря за помощта. Бес. Оказваш се изключително способен помощник в разследването. - И тръгна към стаята си.

- Сър, само още един въпрос. Защо не искахте да споменавам това в присъствието на Латиф?