Матю Райли Турнирът

- Не, Бес, това е дело на хората - тъжно отвърна господин Аскам. - Покваряването на момчета от техните свещеници е проблем за Църквата от повече от хиляда години. За него се споменава още през триста и девета година, когато липсата на морална дисциплина сред свещениците стигнала дотам, че бил свикан събор в Елвира под ръководството на Феликс от Акцитум. Беда Преподобни писал за него в своите „Разкаяния" през осми век, а през хиляда петдесет и първа година великият монах реформатор свети Петър Дамиани пише в своята Liber Gomorrhianus*. че блудството на свещеници с момчета достигнало невиждани размери по онова време. Нещо по-лошо. Дамиани обвинява водачите на църквата, че крият престъпленията на духовенството. И тази абсолютна извратеност продължава и до днес. Нима е чудно, че Лутер намира толкова широка публика за посланията си?

Продължихме да гледаме сбирката и докато се взирах в Божиите мъже, участващи в подобни нечистотии, осъзнах, че са свързани с Бог по-малко и от най-дол-ните престъпници. През целия си живот бях смятала, че свещениците и духовниците имат особена, висша връзка с Господ. Сега виждах, че това не е така. Све-

* Гоморска книга (лат.) - Б. rip.

щениците бяха просто мъже със същите недостатъци и желания като всички други мъже.

Замислих се за Елси, за описанията й на сбирките на принца и за коментарите й за чудесната тръпка на съвкупяването. Замислих се и върху онова, което бях видяла в публичния дом на Африди предишния ден.

- Господин Аскам - казах аз, — нима всички дела на възрастните наистина са подбуждани единствено от плътски желания?

Учителят ми ме погледна замислено.

- Много ми се иска да знам - настоятелно продължих аз, - особено след като съзрях и баща ми започна да говори, че ще ме омъжи за някой чуждестранен принц.

Господин Аскам въздъхна.

- В крайна сметка ще трябва да кажа, че да. Много, ако не и всички дела на възрастните, са подбуждани от такива желания. И силните отдавна са научили, че властта сама по себе си може да носи подобни предимства, от долния принцип jus primae noctis*, прилаган от лордовете, до похотливия монарх, на когото е достатъчно само да посочи някое момиче и то да бъде отведено в спалнята му.

- Като баща ми ли?

Учителят ми се поколеба. Това беше един от редките случаи, когато го видях несигурен.

- Можете да говорите свободно, сър - окуражих го аз. - Няма да кажа на никого. Питам, защото искам да знам. Интересно ми е да разбера какво е вашето мнение по тези въпроси.

Господин Аскам ме изгледа твърдо.

- Да, като баща ти.

- Обяснете, моля.

Той отново се загледа в стаите на кардинала и продължи:

* Право на първата брачна нощ (лат.) - Б. пр.

- Баща ти, при цялото ми уважение, задоволява плътските си прищевки почти всяка нощ през зрелия си живот, независимо дали със собствените си съпруги, съпругите на други мъже, дамите на кралицата или някое слугинче от покоите или кухнята. Той не уважава брака на другите мъже, нито репутацията на девиците. Той смята, че свободният разврат е едно от естествените изисквания да бъдеш крал. Може би единственото време, когато се е сдържал, беше при ухажването на майка ти.

- Ами кралиците? - попитах аз. - Владетелките различни ли са в това отношение?

Учителят ми се замисли.

- Добър въпрос. Трябва да кажа, че животът в такъв плътски разврат е по-труден за една кралица.

- Защо? - почти възмутено възкликнах аз. — Да не би да казвате, че мъжът владетел може спокойно да угажда на похотта си, докато владетелката не може, без да бъде наречена блудница?

- Уви, казвам точно това - отвърна учителят ми. -И ще побързам да добавя, че по-основателната причина за тази моя позиция са последствията от подобно безотговорно поведение, които са много по-големи за жената, отколкото за мъжа. Ако един крал вземе всяко момиче, което види, последствието ще са няколко копелета, от които той може начаса да се отрече. Но ако една крсичица се отдава на редовно съвкупяване, тя може да забременее, а това е състояние, което не е в състояние да скрие. Нито пък може да отрече, че детето е нейно.

- Египетската царица Клеопатра е била прочута владетелка - казах аз. - И е родила синове както на Юлий Цезар, така и на Марк Антоний.

- И виж какво е станало с нея. Империята й била завладяна от Август, двамата с Марк Антоний се самоубили и тя е запомнена като една от най-големите блудници в историята.

~ А тогава какво ще кажете за щастливия брак с верен съпруг? - попитах аз. - Може ли една кралица да постигНе това в наше време?

Господин Аскам се замисли за момент.

~ С игурен съм, че е възможно, но трябва също да добавя, че е трудно за постигане. ~ Защо?

~ Защото, както много добре знаеш, една кралица рядко може да избира съпруга си. Кралските бракове обикновено се уреждат, когато принцесата е малка. Те са сделка между баща й и владетеля на друга страна. Причините са политически и не става дума за вярност, любов или привързаност. Бракът по любов е нещо рядко за една кралица. Това е цената на кралския живот.

Намръщих се.