Матю Райли Турнирът

- Честно казано, не съм сигурна - отвърнах аз. Вярно, бях млада, но винаги бях наблюдавала внимателно хората и по време на това пътуване из големия свят, отвъд затворения живот в Хатфийлд, ги наблюдавах още по-внимателно. И снощният разговор с учителя ми за кралете и кралиците също беше оставил отпечатъка си върху мен. - Не съм напълно убедена, че чувственото или плътско внимание изобщо си заслужават. А бракът може да се окаже най-безполезното нещо.

- Какво!? - възкликна Елси. - За бога, Беси, какви ги говориш?

- Дори само при това пътуване станахме свидетели на една женена двойка, в която съпругата, госпожа Понсонби, господства над съпруга си като тиранин. Той не й е равен. Не е дори неин приятел. Той е неин слуга. Не мисля, че бракът трябва да е такъв. Той би трябвало да е връзка между равни.

-Да, но...

- Видях бардак, където срещу заплащане на собственика клиентът използва тялото на проститутката за собствено удоволствие. Видях Божии служители да използват телата на други, за да задоволят страстите си.

Елси понечи да заговори отново, но не й дадох възможност.

- А неотдавна ти разказа надълго и нашироко за нощните си приключения, в които съвкупяването е просто развлечение. Приятно, несъмнено, но развлечение, игра, акт на взаимно удоволствие за самото

удоволствие. — Замълчах за момент. - От всичко това стигам до заключение, че животинската ни природа ни кара да се отдаваме на плътски занимания. Те са напълно естествени, също като да се храниш и спиш. Проблемът според мен е в двете измислени от хората неща - брака и религията. Именно те правят съвку-пяването сложно и болезнено. Бракът носи идеите за вярност, изневяра и чувство за собственост, а религията заклеймява някои видове близост като грешни. Питам се дали животът ми няма да е по-добър, ако изобщо не се омъжа.

Обърнах се към Елси, предлагайки й възможност да отговори.

Тя обаче само се загледа замечтано към дърветата и небето и рече:

- Честно казано. Беси, мислиш прекалено много и това ще те направи нещастна. Животът е много по-сладък и лесен, когато се оставиш на вятъра да те понесе.

И при тези думи се завъртя безгрижно. Погледнах я накриво и се зачудих дали наистина не мисля прекалено много върху нещата. Запитах се също дали Елси мисли достатъчно. Тя например се наслаждаваше на нощните сбирки и на плана си да омае престолонаследника Селим, но дали подобно на шахматиста, забравил, че противникът му също има план, се замисляше как другите могат да приемат поведението й на тези сбирки?

Запитах се и дали е умствено способна да е в крак с мен и моето прекалено мислене. Макар приятелката ми да беше четири години по-голяма от мен, дали не я бях надраснала? И дали изобщо ми беше приятелка?

- Тъй като така и така сме на темата - казах, - къде беше тази нощ?

- О. Беси - възбудено каза тя и веднага се съсредоточи, когато стана въпрос за нея. - Приближавам целта си.

208

- Каква цел?

- Да легна с принца - развълнувано прошепна Тя. - Снощи оргията беше в личната му баня. Боже мой, беше по-възхитително, отколкото предишните два пъти! Представи си. Беси - мраморни бани, полирани до съвършенство и пълни с димяща гореща вода, затоплена от пещи под пода. Розови цветчета навсякъде и изключително мек. успокояващ аромат на масла във въздуха.

- Беше удоволствие за сетивата да влезеш вътре, но, разбира се, имаше и други удоволствия - продължи тя. - Този път участниците бяхме по-малко и издигащата се пара караше всички гъвкави млади тела да блестят от пот. Боже мой, Беси, а потните тела допринасят за най-божественото съвкупяване.

- Така ли? - попитах аз. - И какво стана с принца?

- Ами, също като предишната нощ, открих принца сред парата и се погрижих той да ме забележи. Малко по-късно намерих приятеля му Рахман в един ъгъл и отново го яхнах и го доведох до блаженство. Но докато яздех Рахман. през цялото време не свалях поглед от принца, сякаш му казвах: „Виж само какво удоволствие мога да ти доставя".

- И после какво стана?

- Малко по-късно, след като проведе шепнешком разговор с Рахман, принцът ми нареди да легна пред него и да разкрача краката си, за да ме огледа, както съм чувала, че правел. Легнах пред него и разкрачих широко крака. Радвам се, че винаги съм танцувала, Беси, защото мога да се разкрачвам много по-широко от другите момичета, и видях, че това силно го впечатли. После той ме отпрати с усмивка и с думите: „Може би утре вечер, английска розичке"... Честно казано, Беси, прекарах остатъка от вечерта в замечтан унес, излегнала се на един горещ мраморен остров. Капчици пот блестяха по голото ми тяло. главата ми беше

'4. Турнирът

209

отметната назад, а пръстите на краката ми чертаеха кръгове във водата. През цялото време обаче не свалях очи от принца, дори докато обладаваше други момичета. Карам го да ме пожелае, Беси.

— Май наистина си на път да го омаеш, Елси.

— Със сигурност. И с нетърпение очаквам следващото събиране утре вечер! - възбудено отвърна тя. -Защото тогава смятам да хвана принца между бедрата си и ако това се случи, шансовете ми да стана негова кралица никак няма да са малки.