Матю Райли Турнирът

Докато гледах огромната мечка в яката й клетка, заемаща централното място в забележителната менажерия, си помислих за начина, по който се отнасяха моите сънародници с мечките - измъчваха ги, връзваха ги за стълбове и пускаха бойни кучета да ги нападат, докато тълпата наоколо надаваше крясъци и залагаше. Почувствах се засрамена.

- Руската мечка - каза Иван - е най-големият хищник на сушата. Може да убие човек само с един удар на лапата. За щастие мечките рядко убиват хора. Хранят се предимно с ягоди и корени, понякога с млади елени, а големите мечки като тази най-много обичат сьомга. - По даден знак човекът до Иван, който се грижеше за животното, хвърли мъртва сьомга към клетката. С изненадваща бързина мечката се пресегна през решетките, улови рибата с ноктите си и я разкъса на две с мощната си захапка. Тълпата ахна благоговейно.

- Мечката трудно се дразни, но когато е ядосана, поради размера и силата си се превръща в страховита сила. - Иван се ухили. — Също като Московското княжество.

Султанът се усмихна снизходително, оценявайки и позволявайки на Иван да демонстрира гордостта си. !

Знаех, че войските на Сюлейман влизат в сблъсъци с руснаците на север от империята, но това беше район, към който мюсюлманският султан не проявяваше интерес. Както бе казал Иван, населението там беше голямо. А и руснаците бяха прочути като яки хора, калени от суровия климат в онези земи.

Престолонаследникът Селим обаче не беше толкова снизходителен.

- Твоето княжество все пак ни плаща данък, млади княже - каза той. - Мери си думите или баща ми може да реши да изпрати губернатор там. А може и аз да го направя, когато стана султан.

Лицето на Иван почервеня, но той предпочете да премълчи.

Султанът му се притече на помощ и го избави.

- Стига, Селим, момъкът не искаше да обиди никого. Той говори просто от гордост. Гордее се с родината си и с този великолепен звяр. Благодаря за подаръка, княже Иван. Ще милея за него.

Малко по-късно султанът се оттегли заедно с престолонаследника и по-голямата част от антуража си. Докато си тръгваше, принцът се усмихна на Елси и тя отвърна тутакси на усмивката му. Останалите гости, не повече от десетина-петнайсет, останахме да се разхождаме из прекрасната менажерия.

Двете с Елси зяпахме клетката на маймуните, когато Иван се появи до мен.

- Чувал съм истории за баща ви, крал Хенри - каза ми на английски. — Велик човек, крал, който ще остане запомнен като... не зная думата... грозни.

- Грозни ли? — повторих аз.

- Означава... как да го кажа, всяващ страх или страхопочитание у врага. Ужасен... не, не е това. Не е това.

Страховит. Да.

Баща ми определено отговаряше на това определение, поне в моите очи.

- Като скъса с Римската църква и отне земите й - продължи Иван, - баща ви обяви на света, че е истински владетел, който няма друг господар под небето. Постави оръдия на корабите и превърна Англия в могъща морска държава. Но най-важното е, че смазва всеки, който му се противопостави. Разбрах, че по време на управлението си е екзекутирал повече от двайсет хиляди души.

Бях чувала, че бройката е почти три пъти по-голяма, но не изпитах нужда да поправям Иван.

- Моята страна е огромна, но е населена предимно със селяци - каза Иван. - Слаборазвита е. Ако бъде обединена под един силен владетел, ще стане страховита. същинска мечка сред държавите. Искам да модернизирам страната си по пример на онова, което стори баща ви в Англия. Трябва да накарам Православната църква да се подчини на волята ми, както направи баща ви. Трябва да построя пристанища и флот, подобно на баща ви. И трябва да действам решително и бързо срещу всеки, който ми се противопостави, също като баща ви.

Тези приказки за имитиране на баща ми ме обезпокоиха. Бях готова да се обзаложа, че Иван няма представа, че с възрастта баща ми става все по-не-предсказуем и параноичен, което пък го правеше още по-брутален в смазването на противниците си. В края на краищата той беше човек, чиято способност на жестоки постъпки включваше обезглавяването на две от съпругите му. Всички обаче твърдяха, че на младини баща ми бил романтичен, поет, композитор и мечтател. Често са ми казвали, че бил поразително красив, гладко избръснат и атлетичен. Сега, когато умът му ставаше все по-параноичен и нелеп, тялото му следваше примера му - баща ми беше прегърбен

и дебел, с брада, криеща двойната гуша, която така накърняваше суетата му.

- Наистина сам си е господар - беше всичко, което можех да кажа.

Погледнах великия княз Иван, който бе само няколко години по-голям от мен, и си помислих за двете негови версии, които бях видяла - очарователния младеж днес и гневното момче отпреди няколко дни. Много приличаше на баща ми - две личности, обитаващи едно и също тяло.

И тогава ме осени. Баща ми, въпреки всичките си бракове и цялата си власт, беше нещастен. Нещастен по начина, по който може да бъде човек, в когото живеят две противоположни личности. Искаше да бъде обичан от поданиците си, но когато те го обичаха, се съмняваше в мотивите им.