Матю Райли Турнирът

Стигнахме при портите на личната менажерия на султана, където бяхме посрещнати от група начело с Иван, дребния велик княз на Московското княжество. С него имаше неколцина представители от двореца и шепа чуждестранни гости.

Менажерията на султана се намираше северно от дворцовия комплекс, недалеч от някакво военно пристанище от тази страна на носа. Ограждаше я висока тухлена стена. Портите се издигаха пред нас - черни железни решетки във висока арка. Зад стената се чуваха животински звуци -тръбене на слон, ръмжене на котка от джунглата, възбудени крясъци на птици, заобиколени от опасни съседи.

Иван ме видя и се усмихна широко. През цялата ни предишна неприятна среща не го бях видяла да се усмихва нито веднъж. Това ме изпълни с подозрения.

— Принцесо Елизабет! —оживено каза той на английски със силен акцент. - Толкова се радвам, че дойдохте. Когато се срещнахме на опашката за аудиенцията със султана, не знаех коя сте, но след това разпитах и разбрах, че сте принцеса на Англия, дъщеря на самия крал Хенри. Много се интересувам от Англия и съм голям почитател на постиженията на баща ви. Моля да ми простите, ако съм бил груб при предишната ни среща. Групата ми закъсняваше, бях ядосан на хората

210

си и така се срещнахме при неприятни обстоятелства. Смирено се извинявам и ви моля за прошка.

За момент онемях. Грубото момче беше изчезнало и тялото му сякаш бе обладано от изключително приятен и благовъзпитан младеж. Господин Аскам, мътните да го вземат, май беше прав.

- Имате късмет, че не съдя за хората по първата среща с тях - уверено и спокойно отвърнах аз. - Намирам за разумно да се видя с някого поне още веднъж, преди да си правя заключение за характера му. - Не обърнах внимание на сподавеното кашляне на Елси зад мен.

Иван като че ли изпита облекчение.

- Вие сте толкова умна, колкото и прекрасна. Повтарям, изключително съм доволен, че дойдохте.

Никой дотогава не ме беше наричал прекрасна. Дори аз самата не се смятах за такава с моите оранжеви къдрици и луничава кожа. Но когато онова момче го каза, въпреки предишните ми опасения се почувствах доста благоразположена спрямо него. Определено ми хареса да ме наричат прекрасна.

В този момент изрева рог и всички се обърнахме. Султанът и принцът идваха по виещата се алея от двореца начело на огромна свита от стражи, служители и други придворни.

- Моля да ме извините. Елизабет - каза Иван. — Имам ангажименти. Но се надявам да ни се отвори възможност да разговаряме по-късно.

И с усмивка се отдалечи да посрещне султана.

Скоро огромната желязна порта на менажерията се отвори и водени от султана, престолонаследника Селим и княз Иван, ние минахме през входа. Докато минаваше покрай мен, султанът ме забеляза и мълчаливо кимна, а принцът видя Елси и също й кимна, но по различен начин.

Влязохме вътре.

21 1

I

Невероятната менажерия на султана

По същество менажерията на султана представляваше голям четириъгълен двор. Покрай три от стените имаше яки клетки, а в четвъртата се намираше входната порта. Застлана с камък пътека, покрай която умело бяха засадени храсти, които не позволяваха на човек да вижда всичко наведнъж, се виеше покрай клетките и се връщаше при портата.

Щом видях менажерията на султана и колекцията му от екзотични животни, се заклех, че ако някога стана кралица на Англия, също ще организирам такава при стената на Тауър, но ще я направя достъпна за всички. Всеки мъж и жена, независимо от положението си, ще може да види чудесата на животинския свят.

Колекцията от екзотични зверове на султана беше просто невероятна.

Имаше два слона и един жираф, пет страшно големи змии, десетина нахални игриви маймуни, огромен брой птици от цял свят, зебра, два щрауса, зубър и не един, а цели два тигъра-единия от джунглите на Индия, другия, по-едър и бял, от мразовитите земи източно от Русия. В една от по-големите клетки видях три вълка - имаха сиви козини, яки рамене и свирепи погледи. Наблюдаваха с преценяващ интерес всеки, който минаваше покрай тях. светлите им очи не мигаха. Бяха наистина изнервящи.

В самия център на прекрасната менажерия, заобиколена от пръстен от храсти и с отделна пътека, така че султанът да може да прави пълна обиколка, се издигаше много висока чисто нова желязна клетка.

В нея се намираше подаръкът на Иван за османския владетел - могъщата руска мечка.

Трябва да призная, че бе великолепен звяр. Обикаляше на четирите си лапи в огромната клетка, но щом видя владетеля и тълпата, се изправи на задните си лапи, издигайки се на дванайсет стъпки височина, и изрева гневно в лицето на султана.

Султанът не помръдна.

- Харесва ви - каза Иван на гръцки и се ухили. Султанът се засмя. Тълпата се закиска нервно. - Но ще ви помоля да не доближавате клетката — добави Иван. -Може да стига надалеч.