Мечти за земята и небето

Ако чашата беше затворена от всички страни и се въртеше плавно (както например се върти Земята), не бихме забелязали въртенето й, а само бихме почувствували увеличаване на теглото.

Водата, налята в нашия въртящ се съд, се разпределя по кривата повърхност паралелно на вътрешната повърхност на съда.15 Земните морета и океани се ограничават от изпъкналата повърхност, а нашите — от вдлъбнатата.

Явленията в чашата малко се усложняват, когато движенията на наблюдателя са бързи. Но ако движенията са бавни или обикновени, а чашата е огромна, създадената изкуствена тежест по нищо не би се различавала от тежестта на Слънцето или на Юпитер: по същия начин биха падали телата, по същия начин би се люлеело махалото и би вървял часовникът, по същия начин би се разпределяла течността, същите биха били законите на Паскал и Архимед и пр. и пр. Ние наблюдавахме буквално същото, което става на много милиони версти от нас на други планети с голяма тежест. Тази изкуствена тежест би оказала и на организмите абсолютно същото влияние, каквото и истинската, естествената. Така например се знае, че главното стебло на повечето растения пониква и расте по направление на тежестта; ако покрием със слой плодородна почва вътрешността на нашата чаша и засеем семена на житни растения, цветя и дървета, всичко би поникнало по цялата повърхност на чашата в различни посоки, но навсякъде по направление на относителната тежест, т.е. перпендикулярно към стените на чашата.

Такива опити са вече правени и потвърждават казаното; при това съдът с почвата и поникналите семена би трябвало да се върти с помощта на малка водна мелница.

Аз правих опити с насекоми, при това теглото им според изчисленията ми се увеличаваше около 300 пъти. По такъв начин те ставаха 15 пъти по-тежки, отколкото ако бяха златни със същия обем; именно така увеличих теглото на червеникавата хлебарка, но тя не искаше и да знае. Следователно и с хлебарка, и с друго дребно насекомо нищо не би се случило, ако бъдат пренесени на Слънцето, като си го представяме, разбира се, студено и с подходяща атмосфера. Интересно би било да се знае какво увеличаване на тежестта не се отразява вредно на другите по-едри същества и особено на хората. Тези опити съвсем не са трудни. Аз увеличих тежестта на едно пиленце няколко пъти (не помня точно колко, струва ми се пет пъти), но това не го уби.

Тук тежестта се получава в резултат на два фактора: на земното привличане и на движението, но може и само чрез движение да се получи най-чиста математически тъждествена среда на относителната тежест, която по нищо и при никакви условия няма да се различава от естествената тежест.

Затова на средата, в която желаем да получим изкуствена тежест, трябва да се придаде равноускорително и праволинейно движение. Ясно е, че на практика такова движение може да продължава само няколко секунди или много минути.

Ако телата падат ускорително на почвата, това е признак на тежест; ако ли пък, напротив, телата са неподвижни, а се движи към тях равноускорително почвата, налице е явлението привидна тежест, което впрочем решително по нищо не се различава от естествената тежест.

Знае се, че тежинките на Атвудовата машина се движат равноускорително. Ако ние сами се смалим до размерите на мушица и се настаним на тези тежинки, ще почувствуваме по време на движението им или увеличаване, или намаляване на тежестта си в зависимост от това, дали се движат нагоре или надолу. Колкото едната тежинка е по-тежка от другата, толкова по-близка е привидната тежест на първата до нула, а на втората тя почти се удвоява.

25. Примери на привидно изменение и дори на пълно унищожаване на силата на тежестта в дадена среда. Когато се спускате от добре заледено и доста стръмно възвишение с шейна или кънки, както посоката, така и интензивността на силата на тежестта (спрямо кънките или шейната) се нарушават. Тежестта намалява, а посоката й е перпендикулярна спрямо повърхността на възвишението. Колкото е по-стръмно възвишението, толкова повече намалява относителната тежест и толкова повече тялото на пързалящия се се отклонява от вертикалата и, обратно, колкото възвишението е по-полегато, толкова по-малко се изменя тежестта.

Когато се возите на количка по релси, добре изпънати от една кула до друга, става същото, но с известно по-голямо разнообразие — и с увеличаването, и с намаляването, и с абсолютното унищожаване на тежестта (спрямо количката и предметите, намиращи се в нея).

Всичко това, разбира се, продължава само няколко секунди и пътниците, като не са в състояние да си обяснят ставащите явления, само изпитват трепет и чувство на замиране, тъй приятни за любителите на силни усещания.