Мечти за земята и небето

След време свикнахме да се движим на всяка височина и където поискаме. За тази цел си служехме с крилата, които не тежаха въпреки голямата си повърхност и се носеха зад нас без никакви усилия. Благодарение на тях се отървахме от неприятното въртене и можехме да се движим като птици при съвсем незначителен разход на енергия. Прелетявахме лесно, без забележима умора 10–12 версти на час. В легнало положение можехме да се движим с два пъти по-голяма скорост. Уморени по-скоро от разни закачливи движения, ние се спирахме някъде нависоко, почивахме, нахранвахме се, спяхме или се наслаждавахме на прекрасните изгледи. По време на хранене хлябът, месото и шишета с вода се нареждаха във въздуха като на маса.

Хубаво беше да се лети над планините, през тъмните клисури, над горите и водите… След няколкодневно весело пътуване ние се намерихме в топъл климат. Защищавахме се от отровните змии, хищните зверове и др. с помощта на желязна мрежа, която ни следваше по въздуха. Впрочем неразумните твари бяха съвсем обезоръжени и се намираха в същото безпомощно състояние, в което бяха и хората в началото на промяната. По-голямата част от тях бяха загинали, а другите трябваше да загинат, защото само случайно намираха храна и вода.

Хранехме се с вкусни орехи и други плодове, доставянето на които естествено не представляваше за нас никаква трудност.

Хората все повече и повече се приспособяваха към новите условия. Животните загиваха поради ограничения си разум, а растенията се спасяваха поради пълната липса на разум.

На горските поляни непрекъснато попадахме на красиви хора̀ от мъже и жени. На височината, на която летят чучулигите, се разнасяха пеене и музика. Телата красиво се открояваха. Понякога се унесеш и се чудиш какво е това хоро, което ти напомня приказки, русалки и разни небивалици.

Понякога се натъквахме на трагедия: някакво нещастно преживно на няколко сажена от гъстата и сочна трева загиваше от глад; щом като със силни тласъци във въздуха, разбира се, случайно се приближеше до земята и се докоснеше до храната, ново неразумно движение с краката го отнасяше нависоко и много по-далеч, отколкото по-рано.

Хищниците бяха още по-зле (нелетящите, а летящите, макар и не без лутане, се справяха с новите условия); рядко, много рядко те можеха да долетят до храна или храната да долети до тях!… Да, видяхме и такива сцепи: нещастната овчица, сърната, еленът, кравата, конят, заекът, щат не щат, сами влизаха в устата на мечката, лъва, вълка… Всичко блееше, цвилеше, мучеше, но не можеше да избегне неумолимата си съдба. Случваше се животното да прелети само на някой аршин от хищника, който въпреки голямото си желание да хапне дивеч не може да направи това. Случваше се и животното да удари хищника отзад и като се отблъсне, да полети назад, без да попадне в лапите му. Когато беше възможно или необходимо, и ние спасявахме животното…, за да го изядем.

IV Чудакът, който ненавиждаше тежестта

(Малко шеговито)

23. Имах един познат чудак, който ненавиждаше земната тежест като нещо живо — не като явление, което той считаше за вредно, а като свой личен и най-зъл враг. Той произнасяше срещу нея гневни речи и по своему убедително доказваше несъстоятелността й и блаженството, което „би настъпило“ след унищожаването й.

— Моля ви се — крещеше той, — не може човек къща да си построи, без тежестта да му пречи с всички сили… Мъкни тухли, докарвай греди… Защо да не мога на една такава греда да се разходя от гората?… И пак тази палавница — земната тежест!… Тя ни пречи да се движим бързо, удобно и евтино. Не се ли дължат на нея всички ужасни разходи за пътните съобщения, които са все още несъвършени, недостатъчни, незавършени и скъпи!

Не можеш нито да се спуснеш в рудника, нито да се изкачиш на планината без затруднения, опасности и разходи!

— Благодарете й — крещеше той, — че премазва работниците, като ги засипва с пръст, че срутва мостове и здания, като погребва под отломъците си намиращите се там хора, че дави хора и потопява кораби, натоварени с жито и други богатства, че прави на парчета падащите от високо и унищожава с град посевите; че не позволява на животинския и растителния свят да се развиват свободно и причинява хиляди други гадости, които не могат да се изброят!

Тя ви заставя да си правите масивни и скъпи жилища, мека мебел, дюшеци, възглавници и пухени завивки…

— Благодарете й — продължаваше той, — че ви притиска към Земята като червеи, сковава ви като с вериги и почти не ви позволява да видите небето и Земята, защото жалките 10 версти, до които се издигат хората с големи жертви и риск за живота си, са за небесата не повече от това, което е песъчинката върху кората на портокала. Нали тя ограничава вашия дял пространство и слънчева светлина!