Мечти за земята и небето

Вглеждам се и виждам наоколо много такива мъгливи петънца. Това са други млечни пътища. Не виждам наоколо нито звезди, нито Слънце, а само тези петънца, които едва-едва се белеят… Прелитам всички петънца, които остават настрани във вид на един куп. Купът намалява и изчезва… Абсолютен мрак… Нима това е краят, границата на света?! Нищо подобно! Летим по-бързо в същата посока: и ето в мрака се откроява друга група петънца — не тези, които ние сме оставили… Всичко се повтаря в обратен ред и ние навлизаме в нов свят, за съществуването на който можем само да се досещаме.

И колко такива светове, колко такива спокойни групи от петна има в безкрайността?!… (…)

II Всемирно привличане

12. Колко слабо е взаимното привличане на земните тела! Камък пада в кладенеца, гира, тежка един пуд9, упражнява налягане върху пода — това е тежест. Причина е необяснимото засега свойство на материята да привлича към себе си друга материя, както магнитът привлича желязото, но в много по-слаба степен. Имало е много опити за обясняване на всемирното привличане, но те се оказаха незадоволителни10 и затова бяха изоставени. Освен това те въвеждаха такива начала, които бяха не по-ясни от взаимния стремеж едно към друго на всички тела, които са на разстояние. Неизбежно е да се приеме някое необяснимо начало. По-добре е да се приеме за такова начало законът за привличането, който е съвсем ясен, може да бъде изразен математически и е обяснил вече много явления.

Силата на привличането на дадена сферична или точкова маса намалява (когато се отдалечаваме от нея), както намалява силата на светлината, когато се отдалечаваме от нейния сферичен източник. Но изглежда, че е твърде малко общото между привличането и тези частични сили. И наистина привличането не изчезва, не се изтощава, не зависи от температурата и осветлението и не е нужно време за разпространяването му. В противния случай например нажеженият или светещ предмет би се привличал от Земята с непостоянна сила, т.е. би имал различно тегло, нещо, което още никой не е забелязал. Тогава и различни части на земното кълбо, ако са нажежени в различна степен, биха се стремили да се пръснат или да променят формата на Земята. А Земята и Луната, които са физически различни, не биха могли съгласувано да се движат около Слънцето.

И така всички тела и на всякакво разстояние се привличат взаимно.

Но само много точните и трудни опити11 разкриват привличането, което съществува между земните тела, защото дори силата на привличането на такива маси, каквито са планините, е извънредно малка. Масата на Земята е грамадна и затова лесно забелязваме нейното действие.

Привличането на малките тела би могло да се разкрие при сближаването им, ако не беше възпрепятствувано от триенето. Двама охранени човека се привличат взаимно на разстояние един метър със сила 1/20 милиграма (милиграмът представлява теглото на най-малката капка вода, 1/4500 част от золотника12). Тази сила, макар и да може да свие в дъга косъм, дълъг един метър, в никакъв случай няма да го разкъса, няма да разкъса дори най-тънката паяжина. И в резултат нима може тя да приближи двама души — да победи сравнително голямото им триене о почвата, на която те стоят!

Тон (61 пуда) с тон в сферична форма и при разстояние на центровете им 1 метър се привличат със сила 6 2/3 милиграма (1/670 част от золотника).

12₁. Силата и законът на привличането на дадена маса зависят от нейната форма и плътност. Не мислете, че силата на привличането на дадена маса зависи само от големината й, от разстоянието и масата на привличаното тяло! Само за сферите или материалните точки привличането е пропорционално на произведението на привличащите се маси и обратно на квадрата от отдалечаването им. За телата с друга форма законите за привличането са доста сложни. Например безкрайната плоча, ограничена с две успоредни равнини; значи и безкрайната маса би трябвало да привлича с безкрайна сила, а в същност съвсем не е така; привличането е доста слабо в зависимост от дебелината и плътността на плочата, то е перпендикулярно спрямо нея и е навсякъде еднакво — на всяко разстояние от нея.

Ако предметът е на малко разстояние в сравнение с големината на плочата, при изчисленията тя може да бъде приета за безкрайна; и така видяхме, че на един жител на Земята се пада маса, равна на масата на плоското квадратно поле, дълго и широко 1000 версти, а дебело 1 аршин13 (плътността му трябва да бъде равна на средната плътност на Земята, или 5,5). Ходещият по него човек ще изпитва почти по цялото му пространство и на височини до няколко десетки версти едно и също привличане (сякаш плочата е безкрайна), което е 6 милиона пъти по-малко от земното, или 2000–3000 пъти по-малко от привличането върху повърхността на астероид, широк 6 версти (очерк 31)14.